ГЛАВА 8

Следващите няколко дни бяха спокойни за Артър Фен. Събитията от Дома на боговете вече бяха започнали да избледняват от паметта му. Дори започна да се освобождава от чувството за вина спрямо хората, които беше убил, призовавайки Лийфи да задейства вулкана. Помъчи се да се самоубеди, че Лийфи сигурно нямаше нищо общо. Може би цялата работа беше просто нещастен случай - това им се паднало от лотарията...защото кой може да предвиди кога ще изригне един вулкан, както мъдро отбеляза Сами?
После Лийфи му дойде на гости.
Случи се една вечер, докато Артър седеше на верандата си и наблюдаваше великолепния залез. Наблюдаваше го малко виновно, защото във вестниците пишеше, че прекрасните залези напоследък се дължали на праха, изхвърлен в атмосферата при изригването на вулкан в Бразилия. По негова вина. И все пак, трябваше да се живее. Пък и залезът си беше хубав.
Тъкмо смяташе да си ляга, и бам - ей ти на, Лийфи цъфна на верандата, самата наглост в кожа/дреха от листа и лозови стебла.
- Здрасти, стари ми друже - поздрави той.
- О, здрасти. - Артър се огледа. - Хайде да влезем вътре.
Той вкара Лийфи в хола, отвори му бира и го настани на най-хубавия стол.
- Как я караш? - попита Лийфи.
- Много съм си добре.
- Хареса ли ти онова с вулкана?
- Твоя работа ли беше?
Лийфи отпи едра глътка и се усмихна доволно.
- Да не си мислиш, че е станало самичко?
- Е, в края на краищата, не знаех.
- Не си очаквал да си оставя и подписа, нали така?
- Ами че не.
- Всъщност, ако става въпрос, в този случай имах нужда от малко помощ. Нали ми беше споменал за някаква малка пролука между вулкана и мината? Излезе двайсет и пет фута корав камък! Тия работи не се рутят лесно, дори и да си бог.
- И какво направи ти?
- Свирнах на едни приятели.
- Познавам ли някой от тях? В Дома на боговете си поговорих с неколцина богове.
- Тая шайка дъртофелници? Я не ме разсмивай. Моите приятели не се навъртат по такива места. Малкият, аз имам приятели сред боговете, но те не се мандахерцат из разни старчески домове за богове.
- А къде са?
- Малко е трудно за обясняване. Когато един бог си няма работа, той има нужда от място, където да се размотава, докато някой му намери работа. Приятелите ми идват от едно място, наречено Ктхулувил.
- Интересно име - отбеляза Артър.
- Там изпращат непоправимите. Боговете, които просто не се вписват никъде. Тъкмо там ме бяха засилили, преди да ме пратят на рехабилитация в Дома на боговете.
Лийфи не беше споменавал досега за рехабилитация. Но сега като че на Артър не му беше времето да пита.
- Искам да ти благодаря много за всичко, което направи за мен. Очаквам с нетърпение да ми дойдеш на гости тия дни. Но сега предполагам, че имаш да вършиш много неща...
- Хей, друже, каква е тая работа? Искаш да ме разкараш, а?
- Съвсем не. Просто, свършихме каквото трябваше...
- Каквото ти трябваше на тебе. Онова, което аз искам да върша, едва започва. Нас със теб ново време ни чака.
- Всъщност точно сега нищо не ми се захваща.
- Кахъри ли са те налегнали, приятелче? Ще ти дам една доза сома - лекарството на боговете. Веднага ще те оправи.
- Според мен имам нужда от период на почивка, самота и абсолютно спокойствие...
- Хей, я стига тъпотии. Имам планове за нас, малкият. Колко стаи имаш?
- Къщичката е съвсем малка. Две спални, всекидневната, стаята "Флорида", кухненския бокс и гаража.
- Като за начало става. Аз и мойте дружки ще се настаним в другата спалня, докато не измислим нещо по-добро.
- Дружки ли? Какви дружки?
- Нали ти казах, че хванах още някой и друг бог да ми помогнат да разпалим вулкана. Редно си беше да им обещая нещичко, нали така?
- И защо ще искат да отсядат в мойта спалня за гости?
- Защото това е началото.
- Начало на какво?
- На някои мои планове относно Земята. Радвам се, че ни покани, Артър. Нямах много възможности да поразгледам, но мястото ми изглежда приятно.
- Какво си намислил?
- Кротко, приятелче, ще видиш. Големи планове! И всичкото това ще го изградим около тебе. Що не си изнесеш боклуците от оная спалня за гости? Едни мои приятели трябва да пристигнат скоро. Кажи им, че ще се върна.
- Ти къде?
- Ще изляза да поразгледам.
Артър успя да убеди Лийфи, че костюмът му от листа може да привлече нежелано внимание. Намериха му се чифт дънки "Левис" и фланелка поло - стояха чудесно на божеството. С тях, чифт меки мокасини и десет долара джобни пари Лийфи беше готов отвсякъде и напусна бунгалото, свиркайки с уста.

Първото божество се появи няма и десет минути по-късно. Тя цъфна посред всекидневната на Артър сред кълбо зловонен дим. Беше ниска, трътлеста, с глава като разплескана ряпа и крака като дървесни коренища.
- Здрасти - поздрави тя. - Аз съм Луума. С две "у" -та. Ти сигур си Артър.
- Радвам се да се запознаем - Артър й протегна ръка, но тя го награби с двете си дълги, кльощави, космати ръчища и така го притисна, че кокалите му изпращяха.
- Артър - възкликна тя - не мога да ти опиша колко се радвам, че съм тук. Представа си нямаш що за лайнян кенеф е тоя Ктхулувил.
Луума му разказа, че за кратко царувала като богиня на смъртта от мъчения при лумерийските асклепи, монголско племе, чиито обичаи били толкоз жестоки и отвратителни, че всички племена от областта се сплотили и ги избили до последния мъж, жена и дете; даже и кучетата не пощадили.
Главата на Луума излизаше от полегатите й рамене без помощта на шия. Устата й бе широка и провиснала, пълна с едри, остри жълти зъби, които стърчаха от отпуснатите й мляскащи устни. Имаше мънички свински очички и голям римски нос. Косата й приличаше на валмо от тънка черна тел, минала през машинка за ситно къдрене. През рамото й беше преметната гниеща леопардова кожа, която стигаше до покритите й със струпеи колена.
- Лийфи рече спалнята за гости - каза тя. - Я да я видим като как е там.
Артър я заведе в стаята, която беше привел в спретнат вид. Луума скочи връз леглото и рече, че на първо време, докато не изнамерят нещо по-свястно, ставало.
- Ще взема да му дремна - рече тя. - Много е уморително това да се измъкнеш от Ктхулувил и през цялото време да ти се налага да се скатаваш от висшите богове.
- О? Да не би Висшите богове да ви издирват?
- Още не. Но никак не обичат да виждат как някой излиза от Ктхулувил. Ако ме хванат, ще ме върнат там.
- Тука няма ли вероятност да те намерят?
- И да ме намерят, все тая. Намирам се на законна планета по покана на законен човек.
- Всъщност - подметна Артър - не помня да съм те канил.
- Поканил си Лийфи и приятелите му. По закон това е достатъчно.

После пристигна Ях, бог на детеубийството. Беше висок и хърбав; тънката обвивка от почти прозрачна кожа едвам удържаше кокалите му на едно място. Носът му беше толкова дълъг, че висеше над устата като капака на пощенски плик и поради това на Ях му се налагаше да изпълнява сложни маневри, докато се храни, а той го правеше честичко. Беше божество на ланолийските тюрки, малко пра-селджукско племе, чийто обичай задължително да убиват бебетата си бе изтребил народа му още преди той да се оформи. Ях се радваше, че се е измъкнал от Ктхулувил и е отново, както той се изрази, "в бойна готовност". Каза, че спалнята за гости го устройвала чудесно и се тръшна върху хъркащата Луума да подремне, преди купона да почне.
Последен тази вечер пристигна Роте, бог на военното коварство на предколумбовите отуми, изтребени от племето на олмеките. Тяхната победа била отпразнувана по цяло Мексико от племената, на които им било дошло до гуша от отумското лукавство и кръвожадност. Отумите били голямо племе, но навикът им неизменно да изменят на дадената дума правел плановете им съвсем прозрачни за противниковите племена , опитвали се да сключват съглашения с тях, и те били ликвидирани въпреки всичките напъни на боговете им да ги отърват.
Роте имаше облик на старец. Чертите му обаче бяха сериозно поразбъркани. Устата му се намираше връз плешивото теме, очите - на върховете на пръстите, а стомаха си носеше метнат през рамо.
Също като другите и той обясни колко се радвал, че се бил върнал на място, където можел да "промени нещата" и се кютна в спалнята връз другите две спящи божества.
Личеше си, че тия богове са свикнали да спят където заварят. Лийфи се прибра, и след като пожела на Артър лека нощ, се стовари връз другите трима - леглото се продъни, но не успя да се счупи. Артър се оттегли в спалнята си и часове наред не можа да заспи заради ужасните жвакащи звуци от противното мърсуване на боговете оттатък. Най-накрая, току призори, се унесе в неспокойна дрямка. Последната му мисъл беше колко хубаво ще е, когато Лийфи най-накрая си спретне номерчето и се замъкне заедно с останалите някъде, на някое място, по-подходящо за техните свинщини.

ГЛАВА 9

---

НО ЛИЙФИ и приятелчетата му като че не бързаха особено да си ходят. По цял ден се мотаеха из къщата, лочеха бира, осигурявана им от Артър, и обсъждаха своите планове. Помежду си говореха на богалонг, един от диалектите на низшите богове, и Артър не разбираше нито дума.
На Артър цялата тая работа му беше много противна. Но като че нямаше как да промени нещата. Прекара деня далече от къщи, в градската библиотека на Таити бийч. Прелистваше разсеяно списания в състояние на пълен шемет.
Излезе от читалнята рано следобед - беше се сетил, че трябва да си прибере чековете от брокерската къща на Сами.

Когато влезе, Сами му се ухили до уши, а един от съдружниците, господин Трип, беше там да го поздрави. Трип също се усмихваше, но не чак толкова широко. Всъщност един безпристрастен свидетел би забелязал лекичко напрежение в ъгълчетата на усмивката му.
- Господин Глък ми разказа за вашия удар - протегна му ръка Трип. - Поздравявам ви за забележителната сделка. Вие случайно да нямате приятели в бизнеса със златните мини? Или съдружници - специалисти по вулканология?
- Не, нямам - отвърна Артър. - Защо? Ако имах, щеше ли да има значение?
- За мен не, разбира се - увери го Трип - но КЦКБ би могла да се заинтересува, ако случаят беше такъв.
- Моля?
- Комисията по ценните книжа и борсата. Заинтересували са се.
- Искате да кажете, че те си мислят, че съм извършил нещо нередно?
- Съвсем не! - смехът на Трип прозвуча прекалено сърдечно. - Но винаги, когато има огромна и неочаквана промяна в позицията на дадени акции, те са склонни да се чудят защо ли се е получило точно така. Разбираемо е, нали? Ударът ви беше съвсем необичаен.
- Щеше ми се и аз да съм вътре - вметна Сами. - На косъм се разминах, не можаха да ми вземат навреме поръчката.
- И какво да правя? - попита Артър.
- Вие - нищо. Ако КЦКБ има някакви въпроси, те ще се свържат с вас. - Трип отново се разсмя, глухо. - Предполагам, че не планирате някакви продължителни пътувания в близко бъдеще?
- Не...имам ли нужда от адвокат?
- Ако опре дотам, за това има много време. Вероятно не. Няма никаква нужда да се притеснявате.
- Навярно засега не бива да харча парите.
- Тъкмо за това щях да ви говоря - отвърна Трип. - Сами, може би ти ще обясниш?
- Готово - отвърна Сами. Погледни го така, Артър. Има добра новина, а има и лоша. Добрата е, че първоначалната ти инвестиция от двайсет и две хиляди долара, нараснала вчера на петдесет и осем хиляди, се беше покачила до приблизително триста хиляди, преди КЦКБ да прекрати продажбите на борсата.
- А лошата?
- Всички трансакции, свързани с "Амалгамирани мини на Баия" са замразени в очакване на изхода от разследването на комисията. Това означава, че и позицията на нашата компания е замразена, Артър. Всички ще трябва да почакаме, докато комисията приключи.
- Предполагам, че не можете просто да ми върнете двайсет и двете хиляди и да забравим цялата тая работа?
- Не можем, разбира се - отвърна господин Трип. - Но вие не унивайте, господин Фен. Потенциално вие сте богат човек. И съм убеден, че КЦКБ няма да има в какво да ви обвини.
Последваха още ръкувания и още усмивки. Сами изпрати Артър до вратата.
- Ще намина веднага щом мога - рече му той. - Ще поговорим. Не се разстройвай. Всичко ще се оправи.
- Надявам се да излезеш прав - отвърна Артър. - Като дойдеш, ще видиш нещо малко необичайно.
- Какво? Да не си правил покупки на кредит?
Артър реши, че не е възможно да го обясни.
- Ще видиш. Хайде засега, Сами.
Забърза към къщи. Тъкмо се беше сетил, че има да храни цяла къща гладни богове. И няма пари за което.

Лийфи бе очаквал проблемът с парите да възникне. Той и другите богове бяха донесли буци златна руда от Царството на боговете, където явно имаше злато колкото си щеш, но нямаше къде да го харчиш. Артър отнесе рудата на анализ в близкия град Орландита, а после я превърна в пари в брой. С тях успя да закупи необходимите им припаси: цели пилета, зайци и овце. Боговете обичат да ядат храната си сурова. Артър ги умоляваше да пробват нормална, сготвена храна, но те държаха на предпочитанията си.
Артър се боеше, че това ще му навлече неприятности, и ето на, същата вечер на вратата му цъфна ченге и му съобщи, че съседите го обвинявали, че бил открил кланица в жилищен квартал. И наистина, дворът беше осеян с едри, добре оглозгани кокали. Артър обеща да разчисти.
На ченгето му беше любопитно какво ли става там вътре.
- Някакви хора са отседнали у вас, така ли?
- Приятели на семейството. Само за малко.
- Да не криеш случайно нелегални?
- Аз?! Не.
- Според мен ще е по-добре да ги видя тия твои роднини.
- Спят.
- Събуди ги тогава.
- Не може ли някой друг път?
- Приятелче, казах - сега.
Артър отиде в спалнята. Боговете спяха, омотани в смрадно кълбо. Събуди ги. Те се заизмъкваха от леглото, като се разсукваха един от друг. Най-накрая Луума намъкна една розова фуста и заяви:
- Аз ще говоря с тоя.
- Май по-добре недей. Не щем неприятности.
Тя се ухили насреща му.
- Ние обичаме неприятностите.
Щом тя излезе навън, подпухнала и не мязаща на човек, полицаят се облещи - не можеше да повярва на очите си.
- Е, к'ъв ти е проблема?
- Трябва да видя документите ви.
- О, така ли? - Тя го изгледа похотливо. - Мога да ти покажа много повече от наръч тъпи хартийки, готин.
- Само документите - ченгето се дръпна назад с ръка на пистолета.
Тя протегна кльощава, космата ръка и го стисна за гърлото.
- Слушай какво, пич - рече му тя. - На твое място просто бих забравил всичко това. Разбираш ли ме какво ти казвам?
- Аааарргх - отвърна ченгето. Задушаваше се.
- Защото, ако искаш да си имаш неприятности, за тебе имаме колкото си щеш.
Тя впери в него зъл поглед. В очите й трепкаха зловещи светлинки. Ченгето не успя да сподави хленча си. Тя го разтресе като плъх, после го блъсна назад.
- Схвана ли? - Разтресе го отново, пусна го и се прибра вътре.
Ченгето, в силен потрес, поприглади униформата си и погледна Артър.
- Какво беше това?
- Кое?
- Онова.
- Нищо не съм видял - отвърна Артър. - Добре ли сте, полицай?
Полицаят се разтрепера, после се стегна и измърмори:
- Тука става нещо, но хич не ща да знам какво. Никакви животни в сградата повече, освен ако не се сдобиете с разрешително. Ясно?
- Ясно.
- И да не се повтаря. Сериозно, не ща да ми се налага да се връщам тук. Разбрахте ли ме?
- Разбрах - отвърна Артър. - Съчувствам ви.
Ченгето се качи обратно в полицейската кола и потегли - отначало бавно, после с все по-нарастваща скорост.