Бай Темо Григоров - майстор полировач на мебели, върти “балата”
в ръката си. Това е топка памук, увита в парче американ или
трико. Тупва я върху опакото на дланта си и усетил хладината
на спирта, духва я тъй - сякаш иска да я затопли. Чак след това
я задвижва в плавни кръгове и осморки по положената на масата
гардеробна врата.
Гледа си работата бай Темо, но хвърля по едно око към другите
полировачи. Има млади работници, които трябва да учи и да им
помага…
– Майсторе, можеш ли да дойдеш?…
Оставя бай Темо своята “бала” и отива до момчето. Един бегъл
поглед е достатъчен, за да разбере, че още много ще трябва учи
момчето. Взема “балата” от него, потупва я по опакото на дланта
си за да провери влажността й. След това разклаща шишето с политура,
сипва малко и енергично подхваща осморките по страницата на
гардероба.
Момчето вижда, че се появява блясък, иска да вземе балата за
да продължи, но майсторът не спира. Когато след време я подава
на момчето, го поучава спокойно:
– Трябва да изтръгнеш всичко от балата, да запълниш порите на
фурнира, а после е по-лесно. Но ще въртиш до тогава, докато
получиш огледален блясък. Когато видиш зеницата на окото си
в това огледало, тогава значи е готово. Това, ще знаеш - са
очите на мебелите… И от тебе зависи дали ще са бистри или гуреливи…
като на неумила се мома сутрин….
