Петко беше огняр и също като Кольо Паляка – неуморе шегаджия.
Веднъж ми се оплака, че точно по обяд, когато сядал да се
храни, при него винаги имало хора. Особено чест гост му бил
Димитър Илиев. Идвал при него в котелното да си пуши цигарите,
като избирал времето – точно когато се храни.
– И винаги си хапва от храната ми... Уж само за да я опита,
но така става, че половината от обяда ми изяжда. И то го прави,
без да съм го канил! Като бай Ганьо, дето сме чели някога...
Навремето....
Дълго се чудил как да го отучи от този му навик и решил да
му приложи номерът, който правел като войник. Купил си голямо
парче тахан халва и седнал да се храни. Халвата сложил под
вестник, а отгоре бакалската хартия с разчупена огнеупорна
пръст-люспеста като халвата. Хапвал си сладко, сладко и вижда,
че пристига Димитър Илиев. И се провикнал още от вратата:
– Какво имаш за днеска? Халва ли? Браво! Много я обичам тази
халва... По цяла кутия съм изявал...
И без много да чака да го поканят, взел голямо парче от огнеопорнсата
пръст и го лапнал.
– Ехей-й-й-, къде дават така?! Толкова голямо парче...
– Стига де, стига де. Голяма работа! Много пък си свидлив...
Но изведнъж изразът на лицето му се сменил и току спрял да
дъвчи, опитал вкуса на езика си, пак подъвкал ситно, ситно
за да провери вкуса и взел да плюе...
– Ква е тази хава, бе?! Кво е това? – взел пръст и започнал
да я мачка с пръстите. – Тва... тва пръст ли е, бе?!?
Напуснал парното с гръм и трясък, за да не влезе дълго време
там.
Така бил излекуван Димитър Илиев от неприятния навик.
