Нечий глас сякаш проби обвилия го мрак.
- Как се чувствате?
Индианеца изохка и опита да се обърне настрани, но се разтресе целият, когато дясното му ухо докосна възглавницата.
- Лейтенант Двете пера, събудете се!
- Я се разкарай...
- Лейтенант, операцията завърши отдавна - настояваше Брусар. - Време е да ставате.
- Кое време е сега?
- Почти се разсъмна.
- Добре. Само минутка да се опомня. - Полежа неподвижно, опитваше да си припомни ясно случките от предишната вечер. - Как мина?
- Горе-долу според очакванията - увери го младежът. - Джил отстрани предавателя и взривното устройство, но остави камерата... След това ви направи цялостен преглед и аз ви докарах в тази стая, където сме от няколко часа.
Индианеца седна изведнъж, но изстена и се хвана за главата.
- Още един ден не бива да правите резки движения - предупреди го Брусар, който се бе настанил на кресло в ъгъла.
- Божичко! Май някой в главата ми блъска да излезе.
- Джил предположи, че ще се събудите със страшно главоболие.
- Онова - третото, наистина ли беше бомба?
- Да.
- Сега къде е?
- Разтворихме я в киселина.
- Нима една бомба се разтваря в киселина? - усъмни се Двете пера.
- Възможно е при органични устройства като плазмените бомби. По-сложно беше да я извадим, без да я взривим. - Младежът се ухили. - Затова ви цепи главата.
- А предавателят?
- В съседната стая е. Помислих, че не е добре да го донеса тук, преди да се разберем. Ако желаете, ще го унищожа.
- Засега не се налага - каза Индианеца. - Твоята приятелка инжектира ли ми някакви лекарства?
- Натъпка ви с антибиотици и глюкоза, преди да ви докарам в стаята, а още два-три дни ще трябва да взимате лекарства за болките.
- Май не виждам като преди - намръщи се Двете пера.
- Позволих си да ви сложа превръзка на лявото око. Ако искате, махнете я. Прецених, че не е добре онзи, който ви следи, да ви види в болнична стая.
- Досетлив си - одобри Индианеца.
- Какво ще кажете за една закуска?
- А, след няколко минути ще ми дойде добре. Като не броим ония гнусни мръвки, не съм слагал в уста нищо, откакто вчера пристигнахме в посолството.
- Като споменахте посолството... Трябва да им докладвам веднага, иначе спасителните групи скоро ще плъзнат из града. - Брусар се поколеба. - Обадих им се, щом ви изкарахме от операционната, и им надрънках измишльотини за някакво момиче, по което сте хлътнал снощи... но сигурно вече се изнервят.
- Кога мога да стана?
- Когато пожелаете.
- Бива. След още час можеш да ме върнеш в посолството.
- Господине, не ми се вярва в сегашното си състояние да вървите дълго. Нека отида за кола и ще се върна да ви взема оттук.
Индианеца кимна и болката го прониза като мълния.
- Гадост! - промърмори той. - Докога ще трябва да търпя това?
- Какво ви е?
- Щом си помръдна главата, все едно ме праскат с тояга.
- Не знам, господине. Джил каза, че операцията ще ви причини някои неудобства още ден-два.
- Което за доктора е дреболия, за пациента си е адска мъка. Я ми дай от ония успокоителни.
Брусар извади от джоба си малък инхалатор.
- По едно вдишване на всеки четири часа.
Индианеца сграбчи приборчето, пъхна го в лявата си ноздра и смръкна два пъти.
- Нямам време да боледувам.
- Господине, мога ли да направя още нещо за вас, преди да тръгна към посолството?
- Две неща. Първо, къде са ми дрехите?
Младежът стана, доближи гардероба и подаде команда за отваряне.
- Тук са. А какво е второто?
- Донеси ми предавателя, но не вдигай шум. И ела да ме вземеш след час.
Брусар се върна след минута. Носеше на парче марля невероятно миниатюрно устройство и го подаде на Двете пера. Отдаде чест и излезе.
Индианеца изчака вратата да се затвори и пъхна предавателя в лявото си ухо.
- Добро утро, кучи сине.
„Как ти е стомахът, Джими?", попита далечният слаб глас на Тридесет и две.
- По-добре от всякога.
„Дано ти е като обица на ухото."
- Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво имам или нямам по ушите си.
Последва дълго мълчание.
- Е, няма ли да попиташ? - не се стърпя Двете пера.
„За какво трябва да те питам?"
- Ами защо не виждаш нищо.
„Предполагам, че си затворил лявото си око."
- Е, така е.
„Джими, това е проява на детински инат. Стремя се да ти помогна, но няма да съм в състояние, ако не виждам, каквото и ти."
- Нека бъдем точни. Аз съм тук, за да ти помогна - възрази Индианеца. - И първото, което ще направя за тебе, е да ти подскажа нови условия на споразумението ни.
„Какво си намислил, Джими?"
- Промяна в основните правила на играта. Я ми кажи, много ли ти се иска да очистя Оракула?
„Ножът вече е опрял до кокала. Сам знаеш."
- И колко си готов да платиш?
„Джими, вече се разбрахме. Твоята свобода срещу Оракула."
- Свободата ми беше колкото да започнем - подхвърли Индианеца и пак примижа от болка, докато се отпускаше предпазливо на възглавницата. - Време е да поприказваме за пари.
„Остави това. Нито на тебе, нито на когото и да било ще позволя да оскубе Демокрацията."
- Че кой споменава за скубане? Искам си заслужената награда за честно свършена работа.
„Ти и една работа не си свършил честно през живота си. Вече се споразумяхме и няма да се отмяташ."
- Боя се, че ще те разочаровам.
„Нека ти напомня, че мога да сложа твърде груб край на всякакви спорове помежду ни."
- Ами опитай. Твоя воля.
„Защо си се настроил така? - учуди се Тридесет и две. -Джими, какво те е прихванало?"
- Нищо особено - увери го Двете пера. - Само че се отървах от едно-две нещица. Искаш ли да погледнеш?
Извади предавателя от ухото си, обърна се с лице към стената, за да не установи Тридесет и две къде е по гледката през прозореца, после свали превръзката от лявото си око и се взря в мъничкото уредче.
- Познато ли ти е?
Не чу отговор и се сети, че дори онзи да говори, предавателят вече не е на мястото си. Пак си закри окото и внимателно пъхна машинката в лявото си ухо. Тридесет и две тъкмо изчерпваше богатия си запас от псувни и проклятия.
- Щях да ти покажа и бомбата, но й видяхме сметката - ухили се Индианеца. - Сега готов ли си да определиш цената?
„Това си е чисто извиване на ръце, а аз не преговарям с изнудвачи."
- Вярно. Само им пълниш главите с разни джунджурии.
„Джими, или ще се добереш до Оракула, както се уговорихме, или се смятай за мъртвец."
- Олеле, колко се уплаших...
„Не се шегувам. Ако щеш, крий се час, ден или седмица, но няма да мръднеш никъде от тази планета."
- А може и да не ми се иска.
„Какви ги дрънкаш?"
- Знаеш ли защо все пак ще се спогодим за цената, въпреки всичките ти крясъци? - кротко го попита Индианеца. - Защото не си единственият играч.
„А кой още участва, според тебе?"
- Има поне двама. Първо оня тип, дето трябва да я отведе.
„Ти дори не го познаваш."
- Вече ми го показа, знам и името му. Лесно ще го открия, ако дойде тук. - Двете пера помълча многозначително. - Щом научи, че Демокрацията го иска труп, май с удоволствие ще се изръси, за да научи кой се опитва да го прекара.
„А кой е последният играч?"
- Трябваше сам да се сетиш. Оракула.
„Ще измениш на собствената си раса?! Това е немислимо!"
- На мен тя нищо лошо не ми е направила - сопна се Индианеца. - Но не мога да кажа същото за други хора от тая моя раса.
„Е, това вече не е изнудване! - побесня Тридесет и две. - Това е предателство!"
- Не - поправи го Двете пера, - това е бизнес... Виж какво, мога да се пазаря с тебе, а мога и с някой друг. Само това решение съм оставил на тебе, при това ти давам точно пет минути да помислиш. Ако се спогодим, ще се върна в посолството и ще работя за тебе. Ако не, можеш да си сигурен, че няма да ме спипаш, преди да намеря Свирача или Оракула.
Тридесет и две не отговори и Индианеца започна да отброява секундите на ум.
- Четири минути - обяви след малко.
Мълчание.
- Три минути.
„Колко искаш?", едва изрече Тридесет и две.
- Аз съм сговорчив човек. Ти все ми набиваше в главата, че Оракула е най-голямата опасност в историята на Демокрацията. И си мисля, че десет милиона кредита няма да е прекалено.
„Десет милиона?! Ти си се побъркал!"
- Хайде де - отегчено каза Двете пера. - Прахосвате милиарди във войни срещу раси, дето нищичко не могат да ви направят. Аз пък си мислех, че ще подскочиш от радост, ако те отърва от Оракула срещу някакви си десет милиона.
Отново дълга пауза.
„Съгласен ли си да вземеш парите, когато изпълниш задачата?"
Индианеца се разсмя гръмогласно.
- Загубих вярата си в Демокрацията! Половината предварително, а другата половина искам там, където ще ги намеря, щом приключа с тая история.
„Кажи ми банката и номера на сметката. До утре сутринта ще ти преведа пет милиона."
- Не съм толкоз тъп и когато дъвча проклетите семена. Ще уредя да мине през безброй посредници, та да загубиш следите на мангизите насред път. И няма да си мръдна пръста, преди да разбера, че парите са си на мястото.
Обясни на Тридесет и две първата стъпка в прехвърлянето на парите.
„А какви гаранции имам, че ще работиш за мен, след като ти платя?"
- Никакви - натърти Индианеца. - Веднъж в живота си ще играеш на доверие.
„Трябва да си помисля."
- Само че по-бързо. Остана ти по-малко от минута.
„А ще носиш ли предавателя, за да се осведомявам за напредъка ти?"
- Няма да стане. Работя сам.
Поредното мълчание.
„Добре. Споразумяхме се."
Индианеца се ухили и пусна предавателя в отвора на машината за унищожаване на отпадъци.
- Да, ама не си стиснахме ръцете.

14

---

Индианеца се излежаваше и разглеждаше безцелно плоските и триизмерните бежови шарки по стените. Каза си, че посолството е могло да наеме и по-находчив декоратор. Когато прецени, че туптенето в дясното ухо и в тила му е отслабнало достатъчно, реши да се заеме с работата.
- Компютър, включи се.
Мониторът светна и изписука.
- Знаеш ли кой съм?
- Вие сте лейтенант Джими Двете пера.
- Знаеш ли с каква задача съм изпратен на Хадес?
- Не знам.
- В момента някой наблюдава ли стаята ми?
- Не.
- А някой подслушва ли разговора ни?
- Не.
- Дадено ли ми е правото да поискам положението да си остане такова?
- Не ви разбирам, лейтенант Двете пера - отговори машината. - Трябва да формулирате въпросите си по-точно.
- Има ли начин да предотвратя наблюдението над тази стая?
- Не.
- А можеш ли да ме предупреждаваш, когато стаята е под наблюдение?
- Да.
- Тогава ти заповядвам да го правиш.
- Заповедта приета за изпълнение.
- Хубаво. - Индианецът се опита да изрази правилно следващото си искане. - Никой не бива да узнае за какво съм те питал. Възможно ли е този разговор и следващите да си останат между нас, така че никой да няма достъп до записите?
- Да.
- Какво трябва да направя?
- Трябва да ми подадете команда, че работата ви попада в категорията „Строго ограничен достъп".
- Моля те да сложиш цялата ми работа с тебе в категорията „Строго ограничен достъп".
- Заповедта приета за изпълнение.
- Добре. Сега да поработим. - Индианеца са запъна, защото поредната болезнена мълния прониза дясното му ухо. - Имам две задачи на Хадес. Първата е да убия човешкото същество, известно тук като Оракула. Другата е да попреча на един мъж, който се намира някъде в системата Алфа Крепело, да стигне до жената, преди аз да я намеря. Възможно е да се наложи да го убия, ако се срещнем. Твоите програми ще ти позволят ли да ми помогнеш?
- Да - отговори компютърът. - Подпомагането ви в тази мисия не противоречи на заложените в мен етически приоритети.
- Разбрахме се. В твоите бази данни има ли информация за наемен убиец или ловец на глави, който използва прякора Свирача?
- Не.
- Той идва от Вътрешната граница. Можеш ли да получиш достъп до компютър, който да разполага с информация за него?
- Вероятно.
Мълчание.
- Е, какво стана? - не издържа Индианеца.
- Не подадохте никаква команда, лейтенант Двете пера.
- Опитай се да получиш достъп до компютър, който ще ти предостави сведения за Свирача, и ако успееш, съобщи ми информацията.
- Изпълнявам командата...
Последва триминутна пауза. Индианеца остана напълно неподвижен на леглото с надеждата болката в главата му да затихне. Тъкмо му олекна малко, когато машината заговори.
- Мъжът, известен като Свирача, в действителност е Джошуа Джеремая Чандлър. Възраст - тридесет и осем години. Ръст - 187 сантиметра, тегло - 80 килограма. Кестенява коса, сини очи. Няма отличителни белези по рождение или такива, получени по-късно. Живее на планетата Бойзън III, известна и като Света на французина. Той е ловец на глави и по непотвърдени данни е извършил двадесет и седем убийства, предал е на властите единадесет живи бегълци. Предполага се, че броят на убийствата е по-голям, но липсват всякакви сигурни сведения за останалите.
- Внушителна кариера... - отбеляза Индианеца. - Можеш ли да ми покажеш негова снимка или холограма?
- Да.
Двете пера изчака няколко секунди и лицето му се сви в гримаса.
- Моля те да направиш това.
На малкия екран незабавно се появи холограмата на Чандлър от неговия паспорт.
- Далечко съм да различа нещо - оплака се Индианеца. - Я увеличи малко!
Изведнъж изображението на Чандлър светна над бюрото, високо повече от метър. Двете пера изучаваше внимателно бледите очи, високите скули, сериозното лице. Опитваше се без особена увереност да почувства характера на този човек.
- Известно ли ти е дали той вече е кацнал на Хадес?
- Не.
- Не е кацнал ли?
- Не ми е известно.
- Не са ли длъжни всички хора да съобщават на посолството за пристигането си?
- Длъжни са. Но според достъпната ми информация обитателите на Вътрешната граница не признават властта на Демокрацията. Следователно е възможно да е пристигнал на планетата, без да уведоми посолството.
- Можеш ли да провериш в охраната на космодрума?
- Не. Нямам достъп до техния компютър.
- Ясно... - проточи Индианеца. Постара се да подреди мислите си. - Поръчано му е да отвлече жената, наречена Оракула. Според тебе какво е най-вероятно да направи?
- Ще пристигне на Хадес, ще се промъкне при нея и ще я отведе насила от планетата.
Двете пера се намръщи недоволно.
- Хайде да повторим стъпка по стъпка. Ако е искал никой да не научи за появата му на Хадес, как би могъл да си осигури това?
- Няма да уведоми посолството.
- Така няма да научиш само ти. А как ще се скрие от Сините дяволи?
- Има две възможности - започна машината. - Или ще трябва да избегне регистрирането си в системата за сигурност на космодрума, или да промени самоличността си...
Индианеца се намеси:
- А колко човека досега са успели да подминат сигурността?
- Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
- Поне ми кажи известни ли са ти такива случаи.
- Не.
- Значи ще приемем, че е невъзможно. Остава му да се престори на друг. Каква форма на измама ще бъде най-трудно забележима за сигурността?
- Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
- Искаш да ми кажеш, че никой никога не го е правил?
- Ако някой е постигнал успех в подобен опит, естествено е това да остане неизвестно за мен - отвърна компютърът.
Индианеца помълча, колкото да овладее нервите си.
- Да предположим, че този човек успее. Какво ще направи после?
- Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
- Ами ти си направо досадник! - отсече Двете пера. - Добре, ще го кажа иначе - ако не иска да отседне в посолството, къде е най-вероятно да се настани?
- Четири хотела приемат хора. Името на никой от тях не може да се произнесе на земен език. Обозначени са с кодовете Син дом, Червен дом, Бял дом и Зелен дом.
- Вероятно настаняват не само човеци?
- Прав сте.
- Да приемем, че е избрал един от тези хотели. Нека да е Синия дом. Следващата му стъпка е да открие къде е Оракула. Как ще започне?
- Първо, ще използва видеофонния указател. После ще попита в посолството. След това ще...
- Спри! - заповяда Индианеца.
Машината млъкна в същата частица от секундата.
- Забрави ли, че той ще иска никой да не научи за появата му? Да попита в посолството е все едно да развее знаме.
- Не разбирам същността на сравнението.
- Виж какво - раздразнено продължи Индианеца, - има твърдо установени факти, които трябва да включиш при преценката на хипотезите. Първо, Свирача ще бъде тук нелегално и ако го открият, ще бъде затворен, депортиран или дори убит. Второ, може вече да е проумял, че Демокрацията не иска той да успее и има заповед за ликвидирането му. Трето, Оракула е под покровителството на Сините дяволи и те почти сигурно ще се отнесат твърде подозрително към всеки, който разпитва за нея. И като се опираш на обстоятелството, че Свирача е принуден да действа в пълна тайна, според тебе как ще подходи?
- Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
- Защо бе? - изрева Индианеца и седна толкова рязко, че болката сякаш избухна в главата му.
- Макар че в мен е заложена способността да защитавам определени файлове от откриване, не съм програмиран за тайни операции.
- Просто те помолих да предположиш, дяволите те взели!
- Не съм в състояние да обработя тази хипотеза.
Двете пера се просна по гръб, нагласи възглавницата и затвори очи в очакване болката да отслабне.
- Ще ме побъркаш! - промърмори вбесено.
Машината не отговори.
- Добре де - обади се Индианеца след малко. - Засега да оставим Свирача на мира и да се заемем с Оракула. С какви данни за нея разполагаш?
- Знае се, че Оракула съществува.
Дълга пауза.
- Само това ли? - попита Двете пера изумено, а цялото му тяло се напрегна от яд.
- Това е единствената потвърдена информация. Всичко друго в моите бази данни се основава на предположения.
- Все едно, кажи ми всичко.
- Смята се, че Оракула е Пенелопа Бейли, възраст двадесет и две години. Предполага се, че я придружава извънземно същество, известно като Лъжекостенурката. Според непълни данни Оракула е политически противник на Демокрацията. Предполага се, че има способността да предсказва бъдещето. Ако е вярно, че тя е Пенелопа Бейли, това предположение се потвърждава. Допуска се, че Оракула се намира на Алфа Крепело от дванадесет до четиринадесет години. Не е много вероятно тя да е член на правителството на планетата, но има голямо влияние над решенията му.
Двете пера изчака да се убеди, че компютърът е изчерпал предположенията.
- В Куичанча ли живее Оракула?
- Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
Индианеца реши да обмисли по-внимателно следващия въпрос.
- Оракула приема ли хора?
- Не.
- А случвало ли се е да приема представители на други раси, освен Сините дяволи?
- Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
- Значи нямаш информация за нито една такава среща?
- Точно така.
- А Оракула напускала ли е планетата през последните дванадесет години?
- Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
- Както и да е - промърмори Индианеца. - Ще приемем, че се е появила тук преди дванадесет-тринадесет години и оттогава не се среща с други, освен със Сини дяволи. Известно ли ти е нещо, което оспорва хипотезата?
- Не.
- Има ли други космодруми на Хадес извън Куичанча?
- Няма.
Двете пера прехвърли в ума си всичко, което научи. Изведнъж се засмя.
- Вече знам как да я намеря. Чудя се дали на Свирача ще му стигне хитрост, за да се сети.
Машината не сметна това за въпрос.
- Изобщо ли ти е отказан достъп до компютъра на космодрума или само до информацията по сигурността?
- Отказан ми е достъп до всичко, свързано с охраната и сигурността.
- Ами до изпращането и получаването на товари?
- Не разбирам въпроса.
- Имаш ли достъп до митническите декларации и товарителниците?
- Да, стига да не се отнасят за пратки, свързани със сигурността на планетата.
- Май стана прекалено лесно - учуди се Индианеца. - На това посолство му трябват повечко убийци, а не бюрократи. - Усмихваше се. - Компютър, потърси информация за всички пратки, пристигнали на планетата през последните две седмици.
- Командата се изпълнява... готово, с вече посочените изключения.
- Добре. Сега извлечи от тях списък на всички подходящи за хора хранителни продукти, доставени от спътниците на Хадес.
- Изпълнявам... списъкът е готов.
- Извади от него всички продукти, поръчани от посолството или от четирите хотела, които приемат хора.
- Изпълнявам... отстраних ги от списъка.
- Махни и онези, поръчани от трите ресторанта в Куичанча.
- Изпълнявам... отстраних ги от списъка.
- Е, колко пратки останаха? - попита Индианеца.
- Четири.
- Наведнъж ли са получени?
- Не. На два пъти през десет дни.
- Кой е получателят?
- Вриеф Домо.
- Кой или какво е Вриеф Домо?
- Местен жител на Алфа Крепело III.
- Син дявол?
- Точно така.
- Знаех си, че онази няма да понесе диета от местното месо! - ликуващо възкликна Двете пера. - Компютър, можеш ли да ми покажеш как изглежда Вриеф Домо?
- Да.
Мълчание.
- Хайде, по-бързо! - отсече Индианеца.
Холограма на Син дявол замени тази на Чандлър.
- Тъпотия! - промърмори Двете пера. - За мен всички са еднакви. - Поумува малко. - С какви сведения за него разполагаш?
- Вриеф Домо е служител в правителството на Алфа Крепело III.
- В планетарното, а не в градската управа на Куичанча? - уточни Индианеца.
- Точно така.
- Какви задължения изпълнява?
- Не ми е известно.
- Къде ходи на работа?
- В Дома на властта.
- Дом на властта ли? - навъси се Двете пера. - Това пък какво е?
- Домът на властта е комплекс от сгради, където се намира правителството на Алфа Крепело III.
Индианеца поклати глава.
- Сигурно гъмжи от охрана... Все трябва да знаеш още нещо за него. Кажи ми всичко.
- На всеки десет дни Вриеф Домо получава пратка от подходящи за хора хранителни продукти в космодрума на Куичанча. Разполагам само с тази информация за него.
- И къде ги кара?
- Търся... не е известно.
- Знаеш ли къде живее?
- Не.
- Можеш ли да научиш?
- Търся... информацията е намерена.
- В Куичанча ли?
- Да.
- Какъв му е адресът?
- В града няма съответствия на човешката система за посочване на местожителството.
- А можеш ли да ми посочиш жилището му на картата на града?
- Да.
Двете пера чакаше търпеливо.
- Хайде де, дяволите те взели!
Появи се триизмерна схема, мигаща точица сочеше къде живее Синия дявол.
- Искам копие на материален носител.
- Изпълнявам... готово.
- Искам копие и от холограмата на Вриеф Домо. Може да е двуизмерно.
- Изпълнявам... готово.
- Къде са? - сети се Индианеца.
- Моят принтер е в дясното голямо чекмедже на бюрото ви. Там ще намерите и копията.
- Какво е разстоянието от посолството до жилището на Вриеф Домо?
- Приблизително 1173 метра.
- Приблизително ли?
- По-точно - 1173,239 метра.
- По права линия или по улиците?
- По права линия.
- А колко е по улиците?
- Най-късият маршрут е около 4,2 километра.
- Чудесно. Погрижи се никой да няма достъп до този разговор.
- Вече поставихте работата си с мен в категорията „Строго ограничен достъп".
- Само ти напомних.
- В мен не е заложено свойството да забравям.
- Хубаво. Изключи се.
Мониторът угасна, а Индианеца стана и отиде до бюрото. Отвори дясното чекмедже и извади двете копия. Сгъна старателно картата и я пъхна в джоба на туниката си, после вдигна пред очите си снимката на Вриеф Домо - първата напипана следа към Оракула.
- Гепих те, копеле! - изръмжа Двете пера.
Ако туптенето в главата му бе престанало, можеше дори да изпита сянка на съчувствие към Синия дявол.