Бай Христо Узунов имаше мисирок. Едър, охранен. Бяха се разбрали
с жена си, че ще го сготвят за Коледа с кисело зеле. И жена
му си го хранеше добре. Но една вечер мисирокът изчезна, а в
дома на бай Христо никой нищо не знаеше.
На сутринта в неделя, рано-рано, бай Христо запаса патрондаша,
провеси през рамо чифтето с цевта надолу и се запъти към Птичи
пазар, където щеше да чака Пенчо Симов - Карата с файтона си.
Там се събираше тайфата ловджии и Карата щеше да ги води на
лов за зайци. Когато пристигна, там вече бяха всичките - Апостол
Караьозов, Иван Филчев, Димитър Бижев - Грамофона, Стоян Ангелов-Перушана…
Абе, цялата тайфа!
– Хайде бе, Узун! Слънцето ще изгрее и зайците ще се събудят.
- посрещна го Иван Филчев. - Докато се дотътрим…
– Де холан… Ей го Кафката. -махна ръка бай Христо.
И други се обадиха, но Карата ги смъмри да се качват на файтона,
отпусна юздите на конете и те потеглиха в тръс към “Пода”.
Гъста, лепкава мъгла се стелеше над града и морето, та Карата
бе вдигнал гюрука. Когато подминаха Комлука и дядовото Иваново
ханче, навлязоха сред лозята. Гроздоберът беше привършил и хора
не се виждаха. Някъде, преди самия мост на “Пода” се чу сърдитата
“кавга” на мисирок и Карата спря Файтона.
– Ей, от де дойде тва кляфкане бе?! Тая мисирка от де се взе
тука?!! - чудеше се Апостол Карагьозов.
– Сигур е скочила от колата на някой селянин…
– Отдето и да е, чакайте! Аз ще я гръмна… - респектира ги бай
Христо и напълни чифтето. - Дръпнете се!
И се затича по шосето.
След малко се чу изстрел. След миг - още един. Ловецът се върна,
стиснал мисирока за краката. Главата му се влачеше по чакъла.
– Готово. Ама е мисирок. В тая мъгла… С първият път не можах
да го свърша…
– Узун, късметът е твой! - подхвърли Перушана. - Ама не е честно…
Всеки от нас можеше да го удари… нали, бе?
Файтонът мина по железния мост и копитата на конете закънтяха
по него. Чу се гласът на Иван Филчев:
– Знаете ли какво предлагам? Карата, като остави нас, да се
върне с Узуна и го остави в Неновия хан. Там готвачът е най-добър
на пернат дивеч… Ще го сготви по ловджийски и като се върнем,
ще си направим един хубав моабет…
– Вярно, бе! - съгласи се веднага Перушана.
– А-а-а, не! Аз съм тръгнал за зайци - възмути се Узуна.
– Добре бе, Узун… Ти пак ще имаш заек. Ще ти ударим и на тебе…
Дори два - колко му е. По нивята на Кафката търчат много зайци…
Подкрепиха го и другите. Накрая бай Христо склони.
Още преди да се отбият за селото, файтонът спря и всички слязоха.
Наредиха на Карата да върне Узуна в града. Обещаха и на него
да ударят заек, докато се върне и ги вземе.
Когато към обяд ловците един по един запристигаха към файтона,
носеха кой по един, кой по два заека. Всичките бяха доволни
от улова и настана весела гълчава.
– Узуна дали е готов с мисирока, а? К'во ще кажете? - с усмивка
питаше Иван Филчев.
– Има си хас да не са го приготвили. Сигурно чакат вече…
– Ама много ще му се услади на Узуна този мисирок, ей. - през
смях допълни Апостол Карагьозов. - Когато разбере…
– Кой е заекът, дето ще е за него? - прекъсна го Иван.
– Ето, този е за него. - вдигна един за ушите Перушана.
– Дай ми го. - нареди Иван Филчев и извади бележник от джоба
си, скъса листче и написа нещо. Прочете го на другите, които
дълго се превиват от смях. После отвори устата на заека и сложи
листчето между зъбите му.
През това време Карата впрегна конете, прибра торбите със зоб
и подгони към Бургас…
Когато вечерта бай Христо Узуна се прибра в къщи, връчи заека
на жена си. Това беше нейното задължение и тя се справяше добре
със задачата си. Но му развали настроените, като се оплака,
че през целия ден не е виждала мисирока.
– Сигурно са го откраднали. - проплака накрая.
– Какво-о-о?!! - изрева Христо Узунов и прехапа устни, като
си спомни вкусно сготвеният мисирок.
Значи тия… Уж приятели му се пишат?… Да му скроят такъв номер…
А накрая му подаряват… заек.
– Христо бе! - прекъсна мислите му домакинята. - Тоя заек ти
ли го уби?
– Какво, ти съмняваш ли се?!
– Щото намерих едно листче… Виж какво пише тука - “Мене ме,
мамо, уби Перушана и ме поадри на Христо Узунов”. Каква е тази
работа бе Христо?!
А бай Христо кипеше от гняв. Ще го научи той този Перушан. Да
го изложи той така… Ама не! Те всичките са го скроили… първо
му изядоха мисирока, пък сега го излагат пред жена му…
Трябваше му да разбере на кого е била тая щура идея! Щото най-важна
е идеята… Пък за изпълнение - винаги ще се намери някой наивник!
