7

Всички запазиха присъствие на духа. Капитан Лестър веднага слезе от подиума:
- Бързо донесете фенери! Охрана, донесете фенери!
Някакъв млад лекар намери фенерче за капитана, а един от бордовите офицери завика:
- Стойте на място и чакайте заповеди, няма нищо страшно! Възстановете осветлението колкото може по-бързо!
Макарън стоеше достатъчно близо до вратата и видя как в мрака се надига далечно сияние. След няколко минути всички имаха фенерчета и Мори, застанал на трибуната, настоя:
- Капитане, имаме екипировка за сечене на дървета и за придвижване по земята. Нека заповядам да се прокарат огнезащитни пояси около лагера.
- Добре, господин Мори. Действайте - отсече Лестър. - Всички корабни офицери да дойдат тук. Качете се в кораба и обезопасете всички леснозапалителни и експлозивни материали.
Той се оттегли в дъното на палатката. Мори прати всички здрави мъже на сечището и реквизира фенерчетата, които нямаше да влязат в употреба на кораба. Сетне заповяда:
- Разделете се на същите групи както при погребването на мъртвите.
Макарън се озова в една група с отец Валънтайн и още осем непознати. Заеха се да секат дървета в триметрова ивица около поляната. Пожарът все още тътнеше по далечните склонове, на километри от лагера, издигаше се като червено сияние в небето, а въздухът миришеше на дим със странен горчив привкус.
Някой изрече до лакътя на Макарън:
- Как може дърво да пламне след този дъжд?
Той си спомни какво беше разказвал първата нощ Марко Сабал.
- Дърветата са напоени със смола и се възпламеняват много лесно. Някои могат да пламнат даже когато са мокри. Ние си правехме лагерен огън от сурови клони. Според мен във всеки момент някоя светкавица може да удари дърво и то да пламне. - “Имахме късмет - помисли той - лагерувахме насред гората, а не си и помисляхме за пожари или за огнезащитни пояси.” - Подозирам, че ще ни трябват постоянни просеки около всеки лагер и всяко работно пространство.
Отец Валънтайн се обади:
- Казвате го така, сякаш смятате, че ще останем тук задълго.
Макарън се наведе над триона си и отвърна, без да го гледа:
- Няма значение в чии думи се вслушвате, на капитана или на Мори, но както изглежда, ще останем тук години наред.
В този миг беше ужасно изморен и несигурен във всичко, за да реши какво предпочита. Във всеки случай беше уверен, че никой няма да го посъветва какво да избере, но някъде дълбоко в себе си бе сигурен, че ако някога напуснеха този свят, много щеше да съжалява.
Отецът докосна рамото му:
- Струва ми се, че лейтенантът ви търси.
Той се изправи и видя Камила Дел Рей, която вървеше към него. Изглеждаше изтощена и отслабнала, косата й беше разрошена, униформата - изцапана. Искаше да я прегърне, но вместо това стоеше и я гледаше как се опитва да избегне очите му, изричайки:
- Рафи, капитанът иска да говори с теб. Ти познаваш терена по-добре от всекиго. Мислиш ли, че можем да се преборим с огъня или да го спрем?
- Не и в тъмното или без солидна екипировка - отвърна Макарън, но отиде с нея до полевия щаб на капитана.
Възхити се на бързината и точността в прокарването на огнезащитните пояси. Малкото противопожарни устройства бяха разположени около болницата. “Капитанът беше достатъчно разумен да използва Мори в операцията. Наистина са чешити и двамата... Само да можеха да работят заедно, за една и съща цел! Но точно сега представляват несъкрушима сила.”
Преди да стигнат до палатката, ситният дъждец се превърна в проливна стихия. Малката, тъмна и претъпкана палатка беше слабо осветена от едно фенерче, чиято батерия всеки момент щеше да свърши.
Чуха Мори да казва:
­...енергийните ни ресурси са на изчерпване. Преди да направим каквото и да било друго, сър, по вашия план или по моя, трябва да намерим някакви източници на светлина и топлина. Колонистите са взели със себе си устройства за добиване на енергия от вятъра и слънцето, макар да се съмнявам, че от това слънце бихме могли да извлечем достатъчно енергия. Макарън - обърна се той, - разбрах, че тук има планински ручеи. Открихте ли някой достатъчно голям, за да направим бент?
- Сред тези, които видяхме през няколкото дни в планината, няма такива - отвърна Макарън, - но вятър има много.
- Ще стигне като временен източник - продължи капитан Лестър. - Макарън, знаете ли точно къде е избухнал огънят?
- Достатъчно далеч, за да не ни застраши непосредствено - отвърна Макарън, - но занапред ще се наложи винаги да правим огнезащитни пояси, където и да идем. Според мен обаче този огън не е опасен. Дъждът обръща на сняг и мисля, че ще го угаси.
- Щом продължава да гори и в дъжда...
- Снегът е по-влажен и по-тежък - обясни Макарън, но думите му бяха прекъснати от звук, подобен на канонада. - Какво е това?
Мори обясни:
- Дивечът бяга... може би от огъня. Офицерите ви отстрелват храна. Капитане, пак повтарям, предлагам да пазим амунициите за краен случай. Дори на Земята по дивеча се стреля за забава с лък и стрели. Има прототипи в сектора за развлечения, ще ни послужат да си набавим още запаси от храна.
- Ама и вие сте бъкан с идеи - изсумтя Лестър.
- Командването на кораба е ваша работа, капитане. - Мори стисна устни. - А да се изгради жизнеспособно общество с възможно най-пестелива употреба на ресурси е моя работа.
Двамата мъже се втренчиха един в друг под слабата светлина, забравили за всички останали в палатката. Камила се бе изправила зад капитана и на Макарън му се стори, че тя го подкрепя и мислено, също както физически бе застанала зад гърба му. Дочуваха се звуците на лагера. Снегът се стелеше с тихо съскане и засипваше палатката. Вятърът се стовари върху нея, струя студен въздух едва не изкърти вратата. Камила се спусна да я затвори, но леденият порив на вятъра я отблъсна назад. Вратата се хлопна, изтръгна се от пантите, отскочи рязко и събори девойката на земята. Макарън се хвърли да я вдигне. Капитан Лестър изруга и завика помощниците си.
Мори вдигна ръка и произнесе невъзмутимо:
- Необходими са по-здрави и по-устойчиви подслони, капитане. Тези трябваше да издържат шест седмици. Мога ли да заповядам изграждането на други, които да изтраят поне няколко години?
Лестър мълчеше и Макарън с новата си изострена чувствителност като че успяваше да чуе какво мисли капитанът. Това ли е първият клин? Може ли да използва несъмнения талант на Мори, без да му дава прекалено много власт над колонистите и без да намалява собствената си власт? Когато капитанът заговори, в гласа му се долавяше горчивина. Но се оттегляше с достойнство.
- Вие знаете как се оцелява, господин Мори. Аз съм учен... и астронавт. Поверявам ви временно този лагер. Можете да давате заповеди и да реквизирате каквото ви е нужно. - Отиде до вратата и се загледа в снежната вихрушка. - Никакъв пожар няма да издържи в такова време. Съберете хората и ги нахранете, а после пак да се върнат да разчистват огнезащитни пояси. Вие отговаряте, Мори... временно.
Гърбът на Лестър бе изправен и непоколебим, но гласът му звучеше уморено. Мори кимна. В жеста му нямаше и капка раболепие.
- Не мислете, че се предавам - предупреди Лестър. - Този кораб ще трябва да бъде поправен.
- Може би - вдигна рамене Мори. - Но няма да бъде поправен, ако не оцелеем толкова време, колкото ни е необходимо за тази цел. Сега най-много ме интересува именно това.
И без да обръща повече внимание на капитана, Мори отправи поглед към Камила и Макарън.
- Макарън, вашата експедиция опозна поне отчасти района. Искам описание на местността, на всички ресурси, включително храната. С това може да се справи доктор Ловат. Лейтенант Дел Рей, вие сте навигатор, имате достъп до уредите. Можете ли да направите някакви изследвания на климата, с които след това да прогнозираме времето? - Мори замълча за момент. - Посреднощ не е най-подходящото време. Ще започнем утре сутрин.
Тръгна към вратата, но едва не се блъсна в капитан Лестър, който стоеше, загледан в танцуващите снежинки. Направи един-два опита да мине покрай него, но накрая го докосна леко с рамо. Капитанът трепна и се отмести. Тогава Мори каза:
- Първото, което трябва да се направи, е да приберем онези хора да не стоят там в бурята. Вие ли ще дадете заповед, капитане, или аз?
Капитан Лестър го изгледа спокойно, но леко враждебно.
- Няма значение - отвърна той тихо, - не е важно кой от нас двамата дава заповеди, но Бог да ви е на помощ, ако чисто и просто се домогвате до властта да ги давате. Камила, иди кажи на майор Лейтън да подсили огнезащитните пояси и нека на всички, работили на огнезащитната линия, да се даде топла вечеря, преди да се върнат там.
Девойката нахлупи качулката си и се изгуби в снега.
- Вероятно имате способности, Мори - обърна се капитанът към него, - а доколкото ме засяга, нямам нищо против да ползвате и моите. Има обаче една стара астронавтска поговорка: всеки, който ламти за власт, заслужава тя да му се стовари върху главата.
Излезе с бързи стъпки от палатката, оставяйки вятъра да нахлуе вътре. Докато гледаше Мори, Макарън някак неясно осъзна, че капитанът се бе оттеглил с чест.