Майк Резник

Инферно

II
Стъклото

ИНТЕРЛЮДИЯ

Бродиш из улиците, подминаваш развалините на печално известното Държавно научно управление, а въздухът е наситен тежката миризма на смъртта. Виждаш зелената равнина между обгорените силуети на две къщи, простираща се чак до така наречените Небесни хълмове, и се питаш дали е останало поне едно живо същество, докъдето поглед стига.
Трудно е да повярваш, че някога Джони Рамзи е скитал из тези равнини и е преследвал животни за Музея по естествена история на Делурос VIII, че университетът "Сабаре" се е смятал за най-доброто средище на науките на Външната граница, че само на петдесетина метра от мястото, където си застанал, хора, язони и къртици са живели и работили мирно и спокойно заедно.
О, слушал си разказите, чел си заглавията във вестниците, гледал си холограмите на клането... Но всичко това е било за някакъв неправдоподобно далечен полудял свят. То не те е засягало. А сега си тук и колкото и да се мъчиш, все не можеш да разбереш как се е стигнало дотам.
Никой ли не е усетил какво назрява? Не са ли се надигнали гласове на протест? И ако язоните не ги е било грижа, къде са били хилядите хора, избрали този свят за свой дом? Нима не е имало ден, час, та дори миг, в който някой от тях да се е изправил с вик: "Стига! Спрете дотук!"
И къде беше Републиката при това пропадане в ада? Тя откри този свят, даде образование на народа му, научи го да обработва земята, да разработва мините и да търгува, въведе го в сложното изкуство на управлението. Как е възможно просто да обърне гръб и да дава вид, че нищо не е станало? Много въпроси - и всичките сериозни. Но има един, към който се връщаш отново и отново: как е започнало всичко това?...

6

Проблемите започнаха още от самото начало.
Император Боби беше построил достатъчно сгради в Ромул за нуждите на правителството, така че Уилям Бариоки предпочете направо да си присвои града, вместо да строи нова столица. Месец след изборите операта беше превърната в Парламент, театърът - във Върховен съд, двата най-големи хотела - в правителствени канцеларии, а къщата на Боби стана резиденция на новия президент.
Не след дълго Ромул, който дотогава беше населен предимно с хора и енкоти, беше наводнен от ризалите, като повечето работеха за правителството. Боби отправи протест към Артър Картрайт, а той му обясни, че самият император е настоявал за самоуправление и ще трябва да приеме последиците от действията си.
След няколко месеца на безуспешни задкулисни машинации Боби реши да премести премиерската канцелария в Рем, на петдесетина мили от Ромул. Той плати от собствения си джоб за новата си резиденция, но успя да издейства от хората и къртиците средства за нов театър и спортен комплекс и след по-малко от година Рем измести Ромул като културен център на Фалигор. Там се прехвърли и по-голямата част от търговията.
Тъй като хората и къртиците последваха енкотите при изселването им от Ромул, столицата започна да запада. Бариоки в продължение на три месеца напразно се опитва да ги върне, после сложи ръка и върху Рем от името на правителството.
Боби беше наясно с механизмите на управление и се обърна към пресата, като отправи енергичен протест... Но Бариоки също познаваше властта и просто закри изданията, защитаващи каузата на премиера. После прибягна до въздушните канали - без онези в самото сърце на енкотските земи, - за да обясни, че е президент на всички язони и никога няма да отстъпи пред претенциите на енкотите за по-специално отношение. Ако премиерът не се придържа към конституцията, той, макар и неохотно, ще бъде принуден да го отстрани от тази длъжност - това беше казано в заключение.
Боби отвърна на удара, свиквайки огромен митинг на новопостроения стадион в Рем. Четиридесет хиляди енкоти и хора запълваха трибуните. След обръщението на няколко енкотски служители от по-нисък ранг пред микрофоните застана самият Боби.
- Няма да стоя и спокойно да гледам как народът ми методично се ограбва от правителството, което се закле да сложи край на племенните вражди и протежирането - заяви той. - Къде в конституцията е казано, че могат да се заграбват цели градове с укази на изпълнителната власт или, което е още по-лошо, по каприз на президента? Къде е казано, че президентът може да откаже на премиера достъпа до средствата за информация? Енкотите настояват не за някакво специално отношение, а просто за справедливост и ако не сме в състояние да я получим от Уилям Бариоки, тогава ще я потърсим от Републиката!
Докато траеха аплодисментите, Боби оглеждаше внимателно лицата на събралите се, докато накрая спря поглед върху огромен язон във военна униформа.
- Виждам, че Бариоки е пратил един от генералите си да чуе какво ще говоря - продължи той. - И, разбира се, да му докладва всяка моя дума. - Боби направи пауза и се усмихна. - Може би думите, които използвам, са прекалено трудни за вас, генерал Лабу?
Тонът му беше крайно саркастичен. Публиката избухна в смях, но най-гръмко от всички се смееше самият Лабу.
- Може би ще пожелаете да се качите на трибуната и да ни кажете какво правите тук? - попита Боби.
Лабу, придружен от личния си преводач, се изправи и изкачи няколкото стъпала с непохватната си походка.
- Аз не съм политик - заяви той на маринго, явно притеснен от необходимостта да говори пред толкова широка публика. - Всички ние сме язони и аз никога няма да мисля злото на някого от моя народ. Аз съм войник и отивам там, където ме прати президентът, но от тези въпроси не разбирам нищо.
- И какво ще кажете на своя президент? - попита Боби, когато преводачът млъкна.
Лабу се ухили.
- Ще му кажа, че храната на стадиона не е кой знае какво, но бирата на хората е екстра!
Взрив от смях разсея напрежението. Лабу се усмихна, махна на тълпата и се запъти към мястото си, за да чуе до края тирадата на Боби.
На следващата сутрин той се върна заедно с петстотин войници, за да постави премиера под домашен арест.
Първата работа на Боби беше да повика Артър Картрайт, който се появи половин час по-късно и се сблъска лице в лице с преградилия пътя му Лабу.
- Какво значи това? - възкликна Картрайт. - Повикан съм тук лично от министър-председателя.
Лабу вдигна рамене в нелеп жест, който никак не подхождаше на грамада като него.
- Много благодаря - изрече той с усмивка.
- Моля?
- Много благодаря - повтори Лабу.
Едва сега Картрайт си спомни, че язонът не владее земния език, и премина на маринго.
- Какво става тук?
- Ами изпълнявам заповедта - отвърна Лабу.
- Заповядали са ви да арестувате премиера и да го държите в дома му? - учуди се Картрайт. - И защо?
Лабу отново вдигна рамене.
- Нямам представа. Сигурен съм, че има някаква грешка и тя скоро ще бъде поправена.
- Знае ли президентът за това?
- Той лично издаде заповедта - ухили се широко язонът.
Картрайт млъкна и го загледа поразен.
- Министър-председателят е пратил да ме повикат - най-сетне изрече той. - Ще ми позволите ли да вляза при него?
- Разбира се, приятелю Картрайт - заяви Лабу. - Ние сме големи приятели, нали така?
- Не знам - промърмори Картрайт. - Дали?
- Ама разбира се! - Лабу го потупа дружески по гърба. - Аз нямам врагове.
- Сигурно е много спокойно така - забеляза Картрайт.
Лабу се разсмя гръмко, сякаш човекът беше изрекъл нещо особено смешно, и отстъпи крачка настрана, давайки знак на войниците си да го пропуснат. Един униформен язон придружи посетителя до къщата и заедно с него се изкачи по стълбите до спалнята на Боби. Вратата се открехна, колкото да пропусне човека, и се затвори зад гърба му.
- Артър! - Боби се надигна иззад огромното писалище. - Толкова се радвам, че дойдохте!
- Какво се е случило? Получих съобщението ви и веднага дойдох, за да открия, че домът ви е обкръжен от войници.
- Не знам! Не ми е предявено никакво обвинение, но не ме пускат да изляза!
- Вчерашната ви реч едва ли е зарадвала особено противниците ви. Ще трябва да се свържа с Бариоки и да видя какво може да се направи.
- Благодаря ви.
Картрайт излезе от дома на премиера и се върна в канцеларията си, откъдето поиска да го свържат с Бариоки по видеофона. След двадесетминутно прехвърляне от един чиновник на друг на екрана най-сетне се появи слабият, облечен в строг костюм президент.
- Добро утро, господин Картрайт - поздрави Бариоки. - Очаквах да се обадите.
- Тогава сигурно знаете и защо се обаждам, господин президент.
- Разбира се.
Последва дълга пауза.
- Е? - пръв наруши мълчанието Картрайт.
- Какво очаквате да чуете, господин Картрайт?
- За какво е арестуван?
- Не е арестуван. Не е предявено никакво обвинение.
- Защо тогава главнокомандващият на армията ви го държи затворен в дома му?
- Защото още не знам какво да го правя и ще го държа там, докато реша.
- Но това е незаконно!
- Щяхте ли да се чувствате по-добре, ако го бях обвинил в държавна измяна? - спокойно изрече Бариоки. - Знаете, че имам пълното право да го направя.
- Той не е нарушил никакъв закон.
- Той заплашва с неподчинение на президентски указ и го направи пред четиридесет хиляди свидетели. Ако го оставим да си разиграва коня, един ден той без съмнение ще накара енкотите да се вдигнат срещу общопланетното правителство и да се отцепят в отделна държава.
- Не можете да го арестувате за това, което предполагате, че би могъл да направи! - възрази Картрайт.
- А според вас по-умно ли ще бъде да чакаме, докато напълно дискредитира законно избраното правителство? - изрече Бариоки саркастично.
- Мисля, че вие двамата трябва да седнете и да изясните различията помежду си. Ще се радвам да бъда ваш посредник, ако сметнете, че има нужда от такъв.
- Не мисля, че ще се наложи. - Бариоки замълча и впери поглед в образа на събеседника си на екрана. - Дайте да се разберем, господин Картрайт. Вие сте този, който не искаше планетата ми да получи самоуправление още четвърт век. Вие сте човекът, който протежираше във всичко енкотите. Вие направихте този безотговорен развейпрах и разсипник временен президент. Поощрявахте хората да строят и да развиват бизнеса си в страната на енкотите. А сега искате от мен да търся споразумение с енкота, който публично заклейми правителството ми! Вие не сте наш приятел, господин Картрайт. Аз се опитвам да обединя този свят, а вие ми пречите не по-малко от премиера, та дори и повече.
- Това е твърде едностранчиво тълкувание на фактите - възрази Картрайт. - Робърт Август Тантрам беше избран за премиер от вашите сънародници, не от моите.
- Ако трябва да сме точни, той беше отхвърлен от моя народ и беше назначен на тази почетна длъжност от мен. Сега си давам сметка, че това беше грешка. Той действа срещу мен на всяка крачка.
- Неговото искане беше единствено да не си присвоявате частната собственост на енкотите в полза на правителството.
- Той не иска, а настоява. И държа да ви напомня, че премиерът и неговите съплеменници притежават имуществото, което сега конфискуваме, единствено благодарение на привилегиите, дадени на баща му и брат му от вашата раса. Вие буквално ги затрупвахте с пари, господин Картрайт. Те не са направили нищо, за да ги спечелят, просто ви развързаха ръцете да провеждате на нашата планета грандиозния социален експеримент на комитета.
- Възразявам срещу подобни обвинения! - заяви Картрайт. - Ние помагахме да се издигне нивото на всички язони. Клиниките ни действаха в земите на всички племена, учителите ни стигаха и до най-отдалечените райони, нашите...
- Но винаги започвахте с енкотите - прекъсна го Бариоки. - Според думите ви излиза, че искам да ги поробя. А единственото ми желание е да поправя несправедливостта и да обединя населението на Фалигор. Никой от енкотите няма да пострада по време на моето управление.
- А как мислите, какво впечатление оставяте у енкотите в този момент, когато стотици войници са обкръжили резиденцията на премиера?
- Временен конфликт и нищо повече. Ако той се извини публично за нападките си срещу правителството и се закълне във вярност към изпълнителната власт, ще получи прошка.
- А ако не го направи?
- Тогава ще го обвиня в държавна измяна.
- Но това е нелепо! - избухна Картрайт.
- Разбирам, че различията ни с вас са сериозни, господин Картрайт, но не мога да ви позволя да ми говорите с такъв тон.
- Извинете ме, господин президент - отговори Картрайт, полагайки неимоверни усилия да се овладее. - Но аз помогнах при изработването на вашата конституция. Тя гарантира свобода на словото, а снощи премиерът просто упражни това свое право, нищо повече.
- Изучавал съм вашите закони, господин Картрайт - заяви все така невъзмутимо Бариоки. - И двамата сме съвсем наясно, че свободата на словото не е абсолютна и има обстоятелства, при които може и дори трябва да бъде ограничавана.
- Откритото изразяване на мнение за правителството не е сред тях.
- А ако това открито изразено мнение е, че правителството трябва да бъде свалено, а енкотите - да се отделят? Нашата конституция и тогава ли ще го защитава?
- Той не е подстрекавал никого да се дели или да използва сила - заяви Картрайт. - Аз бях там.
- Да, но има различни нюанси и намеци.
- Не можете да обвините някого в държавна измяна заради нюанси!
- Така доникъде няма да стигнем, господин Картрайт. Ако ми дадете дума, че той вече няма да прави публични изказвания, войниците незабавно ще се оттеглят и свободата ще му бъде върната.
- Най-напред трябва да говоря с него.
- Разбира се - съгласи се Бариоки. Тънка усмивка пробяга по устните му. - Той така или иначе никъде няма да отиде.
Картрайт прекъсна връзката и веднага се обади на премиера.
- Какво каза Бариоки? - нетърпеливо попита Боби още в мига, в който зърна лицето му на екрана.
- Каза, че ако обещаете повече да не критикувате правителството, той няма да предяви никакво обвинение.
- А войниците?
- Ще се оттеглят.
- Ние създадохме един тиранин, Артър. Ще се наложи Републиката да направи нещо по въпроса.
- Не знам какво би могла да направи Републиката - отвърна Картрайт. - Вече не сте протекторат, но още не сте и пълноправен член. Планетата е независима.
- Трябва да ги накарате да прибягнат до икономически натиск - продължи Боби. - Щом Бариоки можа да постъпи така с мен, утре ще го направи и с всеки друг, който се осмели да каже нещо. Гама Лабу няма да остане цял живот начело на армията и следващият главнокомандващ може да се окаже сериозна заплаха за населението... Защо го прави, Артър?
- Има си причини - отвърна Картрайт. - Не мисля, че са обосновани, но ми се ще да вярвам, че за него е така. Струва ми се, че ще е най-добре да организираме една среща между вас двамата.
- Мислите ли, че ще се съгласи?
- Ако обещаете да не го критикувате публично, може и да склони.
Боби наведе глава и се замисли, после се изправи и оголи зъби в усмивка, в която нямаше нищо човешко. - Кажете му, че съм съгласен.
- Говоря сериозно - напомни му Картрайт. - Нещо повече - и той беше напълно сериозен. Ако отново си позволите да кажете нещо срещу него, няма да мога да ви защитя.
- Нищо няма да кажа - успокои го Боби. - Давам ви думата си.
- Добре. Ще му се обадя и ще му съобщя, че приемате условията му, после ще видим дали ще може да се уреди среща.
Два часа по-късно Боби беше освободен.
След четири дни президентът Уилям Бариоки отказа да се срещне с него.
След още една седмица Боби произнесе нова реч. Този път той не спомена името на Бариоки, но енергично настоя Фалигор да поиска пълноправно членство в Републиката и заяви, че единствено тя може да попречи на тиранията и че самият той е решил да замине за системата на Делурос, за да защити своята кауза.
На другата сутрин Гама Лабу поведе своите петстотин войници по улиците на Рем към дома на Боби. До къщата оставаха около триста метра, когато ги посрещна стрелба и те се изправиха лице в лице с двехилядна енкотска армия.
Лабу се изтегли на половин миля и прати за подкрепления. Междувременно размени някоя и друга шега с репортерите и зяпачите, обясни още веднъж, че е само войник, изпълняващ заповеди, и че не разбира нищо от политически машинации, и накрая атакува резиденцията.
Двадесет минути по-късно Робърт Август Тантрам II, триста и вторият ситат на енкотите, и двехилядната му армия лежаха мъртви сред пепелта на опожарения му дом. Преди да мръкне, те бяха погребани извън града в общ гроб.
Същата вечер Уилям Бариоки обяви, че суспендира конституцията за срок от три месеца, докато бъде подготвен и влезе в действие нов закон, който не ще позволи постът министър-председател да бъде заеман от предател.
А Артър Картрайт седеше пред видеоприемника, следеше новините и се питаше какви ли възможности е пропуснал и какво точно се е объркало.

7

"Дали вече е написал последния раздел?"
Така се шегуваха хората на Фалигор и шегата се отнасяше за конституцията, която Бариоки беше отменил за три месеца. Ала колкото повече си блъскаше главата над нея, толкова по-недоволен беше от резултата и три години по-късно основният закон все още се доработваше.
Бариоки реши, че няма никаква причина длъжността министър-председател да остава незаета само заради липсата на конституция, и я съчета с президентския пост. И тъй като нямаше закон, който да определи как да се провеждат изборите, избори също нямаше.
Седмица след смъртта на Боби генерал Лабу се появи на екрана, за да се извини пред обществеността. Той увери зрителите, че няма нищо против енкотите, а просто е изпълнявал заповед. Дълбоко съжаляваше, че е бил принуден да избие толкова много от последователите на Боби, за да защити собствените си войници. Убеждаваше аудиторията, че е само войник, който се е заклел във вярност пред президента, дори и не винаги да е съгласен с нарежданията му.
Бариоки се замисли дали да не го уволни за неподчинение, но установи, че за една нощ речта на Лабу го е превърнала в герой и ако предприемеше нещо срещу огромния войник, можеше да се стигне до метеж. Така че вместо да направи това, президентът извика генерала в кабинета си, двамата се прегърнаха пред холокамерите и по този начин бе предотвратена още една криза.
В продължение на няколко месеца всичко беше спокойно, но после до Рем започнаха да стигат тревожни слухове. Болимбо измъчвали и убили двама траджи, ризалите подпалили дома на някакъв търговец от племето на енкотите, отворил магазин в един от техните градове, енкотите отказвали да търгуват с болимбо. Университетът Сабаре, в който преобладаваха енкотите, лишил от достъп трима способни студенти ризали в отговор на опожаряването на дома на техния съплеменник. Над двадесет хиляди къртици, предусещайки, че следващата група, която ще се окаже на мушката, са те, се върнаха на родната си планета.
Най-накрая Картрайт събра група от десетина човека и издейства аудиенция от президента.
Хората обясниха, че обществото на планетата се разпада. Налагаше се да се направи нещо, за да се сложи край на това връщане към племенното разцепление. Бариоки беше президент. Би трябвало или да ратифицира новата конституция, или поне да вземе някакви мерки за решаване на проблема, иначе не след дълго Фалигор щеше да има нужда от двадесет и седем конституции - по една за всяко племе.
Бариоки ги изслуша, увери ги, че ще се бори за решаването на проблема с всички възможни средства, и им благодари за загрижеността. Хората напуснаха кабинета му почти убедени в намерението му да предприеме нещо.
Ала никой не беше подготвен за това, което последва.
За две седмици той национализира всички мини, а преди да са изминали три месеца, всички предприятия, в които работеха повече от сто язони, станаха собственост на правителството.
След всяка конфискация Бариоки се появяваше на екраните на видеоприемниците, за да обясни действията си. Според него най-добрият начин да се преборят с племенното разцепление бил пълното му премахване от икономиката. Язоните вече не работели за отделни енкоти, ризали или траджи, а за правителството, което не е само на едно племе, а на всички племена.
Язоните, чиито предприятия бяха конфискувани, вдигнаха врява, но тя постепенно заглъхна, след като Бариоки нареди на вечно извиняващия се Лабу да премине под строй с войниците си по улиците пред фирмите на протестиращите.
И тъй като правителството не плащаше данъци на собствените си органи, с одържавяването на основните дейности в бюджета зейна огромна празнина. Това накара Бариоки да вдигне данъците за всички останали отрасли на икономиката. Енкотите бяха в състояние да плащат най-много, затова и основната данъчна тежест падна върху тях. Съплеменниците му ризали бяха облагани с най-ниските налози, при това можеха напълно да се освободят от плащания, като изпратеха един член от семейството в армията.
Да се оплакваш на правителството беше не просто безсмислено, а и опасно, затова множество комитети от язони посетиха Картрайт и останалите хора, установили се в Рем, с молба да се намесят и да разговарят с Бариоки от тяхно име.
Картрайт най-сетне отстъпи пред молбите им и уреди нова среща с президента, на която освен него щяха да присъстват и някои от сътрудниците му.
- Господин президент - започна Картрайт, след като той и хората му бяха въведени в голямата заседателна зала в президентския дворец, - когато ви предупреждавахме за племенното разделение, нямахме предвид това.
- Защо, да не би да е имало в последно време изблици на племенни вражди? - спокойно се поинтересува Бариоки.
- Имало е - заяви Джефри Самюелс, бивш офицер от флота, който след приключване на службата се беше оттеглил в огромна ферма на тридесетина мили от Рем.
- Така ли? - учуди се Бариоки. - И кой е виновникът?
- Правителството, сър - отвърна Самюелс.
- Господин Самюелс, ако бяхте язон, щях да наредя да ви екзекутират за това изказване - заяви Бариоки, без да повишава глас. - Но тъй като сте човек, ще си затворя очите. - Той помълча и се вгледа втренчено в Самюелс. - Този път...
- И тъй като вие не сте човек, аз също ще си затворя очите пред заплахите ви... този път - не му остана длъжен Самюелс.
- Господа, срещата е приключена - обяви Бариоки. - На Фалигор вие сте гости и ако не се държите като такива, аз няма да ви слушам.
- Моля ви, господин президент - побърза да се намеси Картрайт. - Аз съм сигурен, че господин Самюелс нямаше намерение да ви засегне. Много е важно тази среща да се състои. За нас интересите на Фалигор стоят над всичко.
- Нарочно ли ме засегнахте, господин Самюелс? - попита Бариоки.
Самюелс хвърли бърз поглед към Картрайт и поклати глава.
- Не, господин президент.
- И ако сте сигурен, че сте нанесли някому обида, непременно ще се извините, нали така?
- Извинете ме - кротко изрече Самюелс.
- Тогава всичко е наред - заяви президентът. - Е, господин Картрайт, какво искахте да обсъдим?
- Господин президент, тази планета вече твърде дълго няма конституция и не са провеждани избори. Правата на гражданите се нарушават едва ли не всеки ден. Не можем да ви принудим да промените начина си на действие, но решително настояваме да разгледате последиците от постъпките си.
- Последиците са очевидни - отвърна Бариоки. - Там, където имаше племенни вражди, сега ги няма. Където имаше размирици, сега е спокойно. Имаше несправедливост, но сега цари равенство.
- Наистина ли си вярвате? - попита Самюелс.
- Вие ни превърнахте в правово общество - отговори Бариоки. - Ако можете да ми посочите място, където законите се нарушават, аз ще наредя на армията незабавно да въведе ред.
Самюелс се изправи.
- Той въобще не желае да ни слуша, Артър, и аз нямам намерение да си хвърлям думите на вятъра. Ще се наложи да накараме Републиката да се намеси.
Самюелс напусна залата, а Картрайт остана да се извинява и да се опитва да върне разговора в старото му русло. Бариоки го слуша търпеливо почти два часа, от време на време подхвърляше по някоя дума, накрая благодари на хората за загрижеността и ги отпрати.
Същата вечер Джефри Самюелс беше намерен мъртъв зад един човешки ресторант в Ромул. Полицията определи случилото се като "покушение на неизвестен нападател" и представи доказателства, че убиецът е къртица. На сутринта арестуваха един бакалин от къртиците, предявиха му обвинение в убийство и го екзекутираха още преди обяд без съд и присъда, а семейството на Самюелс получи съболезнователно писмо, подписано лично от президента.
Картрайт стигна до заключението, че Бариоки трябва да бъде спрян, и се свърза с онези служители в Републиката, с които все още поддържаше контакт. Повечето изразиха съжаление, че не могат да му помогнат, тъй като Фалигор не е нито протекторат, нито пълноправен член. Други бяха искрено развеселени от обстоятелството, че грижливо разработената му утопия търпи провал и той е принуден да ги моли за помощ. Но дали се забавляваха или извиняваха, резултатът беше все същият - Фалигор трябваше сам да решава проблемите си.
Няколко седмици по-късно един журналист язон публикува сведения, че Бариоки е присвоил милиони кредити и ги е вложил в личната си сметка на планетата Талисман. Същия следобед го арестуваха, но преди това историята се беше разнесла и беше станала известна на стотици хора и правителствени служители.
Два дни по-късно Бариоки се появи на екрана, за да отхвърли обвиненията. Той заяви, че всяко изявление, поставящо под съмнение доброто име на правителството или на президента, е държавна измяна, с което приключи въпроса. Въпреки това на следващата сутрин трима адвокати енкоти заминаха за Талисман и започнаха процедура по замразяване на сметките на Бариоки, докато не се установи със сигурност дали парите не са незаконно придобити. Веднага щом слухът за това достигна до ушите на Бариоки, той отлетя за Талисман, за да защити правото си върху вложенията.
Същата вечер на всички видеоканали се появи едно огромно, кръгло и добре познато всекиму космато лице.
- Добър вечер, граждани - изрече язонът на маринго. - Имам да направя едно изявление, което е от огромно значение за всеки жител на Фалигор, независимо от неговото племе и раса. - Гама Лабу замълча и се усмихна към камерите. - Тази вечер, от залез слънце нататък, армията временно поема контрола върху управлението и аз ще изпълнявам длъжността президент, докато не бъде възстановена конституцията и условията за провеждане на свободни избори. Уилям Бариоки наруши договора си с народа на Фалигор и ако се върне на планетата, ще му бъде предявено обвинение в криминални престъпления.
Лабу изчака, за да могат зрителите да осъзнаят сериозността на положението, и продължи:
- Дългата мрачна епоха на тирания и репресии свърши. Никога вече едно племе няма да бъде протежирано за сметка на друго. Никога вече няма да имате причини да се боите от правителството. Като първа стъпка към обединяването на цялата планета аз наредих тялото на бившия премиер Робърт Август Тантрам да бъде ексхумирано и поставено редом с телата на предците му в града на енкотите Ромул.
Някъде зад камерата се чуха приветствени възгласи и Картрайт, който гледаше предаването в дома си, осъзна, че Лабу за пръв път се обръща едновременно и към зрителите на видеопрограмите, и към публика на живо.
- Аз съм само един войник - каза в заключение той. - Удоволствията ми са малко и простички. Почти всички, които ме познават - тук той се ухили самодоволно, - ще го потвърдят. Нямам нито достатъчно опит, нито желание да управлявам Фалигор. Повтарям ви: армията ще се оттегли веднага щом новата конституция влезе в сила и се проведат изборите. Мракът е към своя край. Утре над Фалигор отново ще засияе слънцето.
"Господи, кой би могъл да предположи, че този дебел клоун ще се превърне в спасител на Фалигор? - помисли си Картрайт. - И кой знае, може би планетата един ден отново ще стане диамантът на Външната граница!"

8

Скъпа Сюзън,
Съжалявам, че толкова дълго не съм ти писал, но тук работите се развиха с трескава бързина. Пролет е и цветята са цъфнали, всичко отново се е
раззеленило след дългите дъждове и докато пиша, птиците пеят под прозореца ми. И все пак ме е страх, че едва ли ще познаеш любимия си Фалигор.
Сигурен съм, че си следила събитията тук с голям интерес, но тъй като средствата за информация се контролират не по-малко строго от всички останали области на живота на тази планета, реших да ти пиша, докато пощенските услуги все още функционират. Извинявай, че не отговорих на последните ти две съобщения по подпространствената радиостанция, обаче не бях сигурен кой може да следи отговорите ми, затова сметнах за най-удачно да се върна към стария изпитан метод - писането на писма.
Оказа се, че ти си била права, а аз съм сгрешил по отношение на президента Лабу. Това, разбира се, вече ти е известно. Ако в печата се промъква и една десета от информацията за онова, което върши на Фалигор, не може да не си задаваш въпроса, какво търсим ние тук все още.
Длъжен съм да му призная поне едно - той успя да измами всички ни. Добре познатата практика "хляб и зрелища". Той беше един голям, заекващ, дружелюбен клоун, който правеше всичко възможно да бъде прицел на всевъзможни подигравки и винаги приемаше шегите толкова добродушно! Лабу наистина изрови бедния стар Боби и го погреба при предците му. Бяха изминали само няколко месеца, когато открих, че написаното преди малко от мене е вярно в буквалния смисъл на думата - всичките триста и двама ситати на енкотите сега са погребани под земята.
Още през първите три месеца от управлението си Лабу отпусна средства за няколко грандиозни празненства за населението. Той се сприятели не само с чиновниците от Републиката, които успя да примами в резиденцията си, но и с канфоритите, лодинитите и всички останали раси, които биха го снабдили с пари и оръжие, за да защити независимостта си от Републиката.
Дори и тогава, когато стана ясно, че Лабу съвсем не е онзи шут, за когото го вземат, методите му бяха толкова прозрачни, че никой не виждаше в негово лице сериозна заплаха. Спомняш ли си онази холограма, която обиколи Републиката? Нека да ти обясня как се стигна дотам.
Някои от служителите на Лабу разпространявали по негово нареждане слухове, че Републиката се опитва да манипулира администрацията му и иска да го принуди да постави търговски бариери в отношенията с всички планети, които не влизат в Републиката. Това, разбира се, е пълна измислица, но канфоритите й повярваха без колебание и започнаха горчиво да се жалват от тази несправедливост. Лабу ги покани да обсъдят въпроса с малкото останали съветници хора. Те увериха канфоритите, че това са злостни лъжи и никой не се е опитвал да учи Лабу как да управлява. Канфоритите естествено поискаха доказателства и язонът обяви, че една публична демонстрация на неоспорима власт ще реши проблема.
Той е хитър дявол и удари десятката с тази демонстрация, която целеше публично да ни унизи. Именно така се появи холограмата с шестимата възрастни хора в официални костюми, които го носят в стол-носилка към подиума, откъдето той произнесе речта, уверяваща обществеността, че на Фалигор управлява Гама Лабу и никой друг. Ако само можеха да предположат докъде ще стигне, съмнявам се, че някой от тези шестимата щеше да участва, но те си мислеха, че ще угасят огъня с вода. (А Лабу има тази забележителна и неподозирана доскоро способност да превръща водата в масло.)
После дойде клането. И този път всичко започна от съвсем проста случка. Няколко от главорезите на Лабу ограбиха магазини на къртиците в Ромул, а следващата седмица нападнаха и Рем. Къртиците и енкотите протестираха. Лабу използва тези протести като повод да въведе военно положение в двата града, като утрои броя на войската и издаде заповед, която фактически отнемаше всички граждански права на населението. Всеки заподозрян в кражба беше разстрелян на място или хвърлен в затвора без съд.
Отначало енкотите сякаш бяха склонни да се примирят, защото преди по улицата буквално не можеше да се мине спокойно. Но тогава войниците на Лабу започнаха да стрелят по всеки енкот, излязъл навън след падането на мрака. Бяха хвърлени в затворите и стотици къртици, а магазините им - разграбени от разбойниците на Лабу.
Една нощ към седемстотин енкоти със запалени факли организираха шествие до мястото, където бяха погребани ситатите, за да им отдадат почит, а главорезите на Лабу ги избиха до крак.
Давам си сметка, че думата "главорези" е твърде общо понятие, но тези, за които се отнася, са такава сбирщина от насилници, че е невъзможно да се намери що-годе точно понятие да охарактеризира всичките. Лабу се е обкръжил с недоволна, непризнаваща закони и жадна за власт измет без оглед на племето (само енкоти няма сред тях). Внедрил ги е в армията и ги използва да грабят фермите и предприятията на енкотите.
После идва случаят с полковник Джордж Уидърспун. Ако все още не си чула за него, скоро ще чуеш.
Уидърспун е способен войник, но въпреки това три пъти е понижаван по време на службата си в армията на Републиката - веднъж за проявена жестокост към нисшите чинове, втори път за отказ да се подчини на пряка заповед и накрая за лъжливи показания в полза на негов приятел, съден от трибунала. Около осем години по-късно бил уволнен - нещо, свързано с изнасилване и убийство, но до съд не се стигнало. Оттогава той пребродил Периферията, Спиралния ръкав и Външната граница като наемник, обикновено в някоя от армиите на чуждите раси.
Уидърспун успял по някакъв начин да привлече вниманието на Лабу. Двамата си паснали чудесно и въпреки че официално няма никакво военно звание и просто се води съветник на Лабу - един от многото, той за кратко време се превърна в най-могъщото същество на планетата след язона. Полковникът взема решенията какви оръжия да закупи армията, как най-удачно да се разположат военните части, за да предотвратят възможни метежи, кои чужди правителства да се коткат и на кои може да не се обръща внимание. Носят се дори слухове, че строи космически флот и вече има трийсетина кораба.
Сигурно ще ме попиташ как една слабо развита земеделска планета би могла да плаща за подобни неща?
Ще ти кажа. Първо, Лабу си запази контрола върху мините и тежко на онзи язон, който откаже да работи в тях, щом са му наредили. По този начин Гама Лабу се снабдява със значителни суми в твърда валута.
Освен това той наложи непосилни данъци на мисионерите от всички раси и религии, които искат да открият мисии на планетата, но повечето бяха склонни да платят.
Ала най-големият му източник на доходи е собствената му хазна. Един студент по икономика, който по-късно емигрира на Спика II, ми разказа как министърът на финансите информирал Лабу, че парите не стигат да се плати цялото военно оборудване, което е поръчал. Шефът му го изхвърлил от работа и наел първия язон, който се съгласил да поеме хазната и да печата пари с вагони. Така че Лабу се сдоби с играчките си, но цената на кутия бира за по-малко от три месеца скочи от два кредита на три хиляди и четиристотин, а месото поскъпна още повече. Като се вземе предвид това и всичко останало, изглежда не след дълго ще се изправим пред хиперинфлация.
Но тези неща вероятно са ти известни. Въпрос на статистика.
Ала онова, което се случи после, не е отразено никъде и може би няма и да бъде. Повечето ми сведения не са от първа ръка, но прекалено много са слуховете и безследно изчезналите, за да допуснем, че всичко е само измислица.
Казах, че Лабу изхвърлил министъра на финансите - това е официалната версия. Ала трима познати язони поотделно ми разказаха, че генералът лично го обезглавил, след като три дни го изтезавал. Попитах ги откъде знаят. Двамата просто си замълчаха и смениха темата, но третият ми каза, че видял отрязаната глава в хладилника в резиденцията на Лабу.
После идва Научният отдел към правителството. Не знам какво е било първоначалното му предназначение - заслугата за създаването му принадлежи на Боби. Той го основа в Рем, след като го направихме президент. Предполагам, че отделът се е занимавал с различни опити в областта на земеделието и рудодобива. Знам само, че е трябвало да извършва медицински изследвания върху лабораторни животни.
Не ми е известно със сигурност с какво се занимава и в момента, но мога да си представя - миналата седмица бях в Ромул по работа и една вечер чух откъм горните етажи ужасяващи писъци. Веднага тръгнах да видя от какво са предизвикани, ала пред всички врати стояха военни и не ме пуснаха да вляза.
Казаха ми - лично аз не съм го видял с очите си, - че всеки ден огромен камион спира откъм задната част на сградата. Никой не е виждал какво кара, но разправят, че вонята била ужасна.
Конституция, разбира се, все още няма и докато Лабу публично насърчава дебатите, онези, които дръзват да му припомнят обещанията, изчезват и повече не се чува за тях.
Не знам как се стигна дотук, Сюзън. Ние изучавахме грешките при по-ранните ни опити за колонизация и се стараехме да ги поправим. Държахме военните настрана. Не сме сторили нищо, с което да засегнем язоните. Дадохме им не само здравеопазване и съвременни земеделски методи, ние разработихме мините, които на практика изхранват планетата. Дори да сме отдавали предпочитание на енкотите, ние ясно показвахме, че това е само временно, докато останалите ги догонят. Помогнахме им да изработят конституция, която може да служи като образец за всяка планета в галактиката.
И въпреки това, откакто получи независимост и самоуправление, Фалигор е имал само двама президенти - единият тиранин, другият луд. Народът гласува за първия и приветства втория като герой, дошъл да го освободи.
И изведнъж, само за едно кратко десетилетие, Фалигор от благороден експеримент се превърна в полицейска държава, ръководена от управник, който не умее нито да чете, нито да пише.
Как се стигна дотук? Моя ли е вината? И ако е така, къде сбърках?
И което е по-важно, как бих могъл да поправя грешката си?
Досега Лабу винаги е бил много предпазлив по отношение на хората, но никой от нас не вярва, че това ще трае дълго, дори и пред неизречената заплаха от наказателни мерки от страна на Републиката. Уидърспун е успял да го убеди, че Републиката никога няма да се намеси в събитията на Фалигор, и аз имам неприятното усещане, че е прав. Ние толкова дълго и упорито се борихме да оставят развитието на планетата в наши ръце, че Републиката сигурно ще остане настрана дори лудостта на Лабу да се прехвърли и върху хората. Само за да даде урок на бъдещите строители на общества - ако от самото начало не искате нашата войска, не очаквайте тя да дойде и да ви спасява, след като сте забъркали кашата.
Ала ние все пак оставаме, живеем ден за ден с надеждата, че лудият ще се изцели, и със страха, че това няма да се случи. Всеки ден ни носи ново оскърбление, ново варварство, нов зловещ слух, който става още по-зловещ, защото не можем да го опровергаем. И все пак ние оставаме. Едва ли някой вярва, че скоро тази планета пак ще бъде "диамантът на Външната граница" на Джони Рамзи, но по един или друг начин ще трябва да я върнем в правия път.
Мисля, че това, което ни задържа тук, е любовта ни към язоните. Те са толкова скромни, но с такива възможности! И нямат представа как да се преборят с твар като Гама Лабу, затова трябва ние да го направим вместо тях или поне да им покажем пътя. Все още ми е трудно да повярвам, че един Лабу и даже Бариоки произхождат от същата раса, която е създала Дизанко, та дори и некадърния, но очарователен владетел Боби.
Знам, че разсъжденията ми са малко несвързани, Сюзън, но тези неща не могат да се кажат на глас - опасно е. Никога не знаеш кой може да те подслушва и да те издаде на главорезите на Лабу - за пари, за служба или, което е най-вероятно, за да освободи свой близък от някой от стотиците затвори, избуяли като плевели из цялата страна.
Не искам да те тревожа излишно, но може това да е последното писмо, което ти пиша. Не вярвам впрочем да ми се случи нещо... Ала тук непрекъснато се говори, че междупланетната пощенска служба ще бъде закрита, поне докато Лабу не се снабди със сканиращо устройство, за да преглежда писмата ни. Вероятно няма да успее и до края на живота си - единици от неговите последователи могат да четат. Проблемът е там, че онези, които умеят да четат и да мислят с главите си, предпочитат да си държат езика зад зъбите или поне да не изказват мнение публично. И не съм аз този, който ще ги упрекне, след като съм се затворил в стаята си зад спуснатите щори и пиша на човек, за когото знам, че не би могъл да направи нищо в тази ситуация.
Често си мисля за теб и ми липсваш - както и на всички останали. Ала не искам да приемаш думите ми като зов за помощ или молба да се върнеш. Проблемът си е наш и ние трябва да го решим. Колкото до теб, ти си по-добре там, където си, и се надявам, че вече си намерила буболечка, достатъчно нищожна и кръгла, за да я кръстиш на мене.

С обич - Артър.

Майк Резник

Инферно