Вратата се отвори и Янки влезе в салона.
- Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя, прекрасни дами - каза той. - Няма да се бавим повече от минута.
След него влязоха двама ловци на глави, които Мишката бе видяла на Уестърли. Единият пристъпи към Пенелопа, която го гледаше любопитно, без следа от страх, после кимна на пирата. Миг по-късно двамата ловци излязоха.
- Заинтересованите страни започват да пристигат - обясни Главореза. - И всеки, разбира се, иска да се увери, че мога да му дам Пенелопа Бейли, затова се опасявам, че ще ви притесняваме от време на време.
- Виждам колко си разстроен от това - иронично подхвърли Мишката.
- Вярваш или не, но не изпитвам удоволствие от търгуването с човешки същества. Но тук говорим за огромна сума пари и честно казано, ще се почувствам много по-спокоен, когато момичето е на половин галактика оттук... Освен това тя не отива в робство. Като имам предвид цената, която дават, сигурен съм, че ще се отнасят внимателно с нея и ще живее в лукс. - Той се усмихна. - Или поне така ми е удобно да мисля.
Веднага след като напусна салона, един от неговите хора влезе.
Пенелопа се зае да облича Мариан с новите дрехи, които бе поръчала по-рано, а Мишката включи холовизията и се съсредоточи върху резултатите от безбройните спортни състезания през деня. Два пъти Янки доведе хора в апартамента - веднъж офицер от Демокрацията, следващия път безлична жена, която можеше да е всичко - от бюрократ до ловец на глави. После Мишката поръча обяд за себе си и Пенелопа.
Един сервитьор от обслужването по стаите пристигна след десет минути, плъзгайки въздушна количка с тяхната поръчка. Той изчака търпеливо охраната да го претърси, после влезе в стаята и спря пред лакираната дървена маса, където седеше Мишката.
- Обядът ви, мадам.
Щом чу гласа на сервитьора, Мишката се обърна към него.
С гръб към охраната, той й намигна и се усмихна. Внезапно Мишката почувства страхотно облекчение.
- Къде да оставя обяда на младата госпожица?
- Тук - надяваше се, че гласът й не я издава.
- Както кажете - сервитьорът подреди храната за Пенелопа, която продължаваше да си играе с Мариан, без да забелязва присъствието му.
- Извинете ме - той се обърна към охраната, - но тук има допълнителен десерт. Искате ли да го оставя на вас? - Той се усмихна подкупващо. - Разбира се, без да доплащате.
Бодигардът вдигна рамене.
- Защо не?
Сервитьорът остави похлупена чиния в единия край на масата.
- Донеси го тук.
- Разбира се. - Сервитьорът взе чинията, прекоси стаята и спря пред бодигарда.
- Какво е това?
- Един момент, господине - сервитьорът махна капака на чинията и я подаде на бодигарда.
Мъжът се наведе да я вземе и се озова срещу дулото на малък лазерен пистолет.
- Откъде, по дяволите, взе това? - извика той.
- Ръката е по-бърза от окото - отвърна сервитьорът, после вдигна свободната си ръка над главата и внезапно в нея се появи букет цветя.
- Помириши ги - той пъхна цветята под носа на бодигарда. - Знам, че не са рози, но това е по-безболезнено и не толкова фатално, както ако използвам пистолета.
- Какво пра...? - Бодигардът изгуби съзнание, преди да завърши въпроса си.
Сервитьорът погледна безжизненото тяло, после хвърли букета отгоре му и се обърна към Мишката и Пенелопа.
- Здравей, Мерлин - обади се момичето.
- Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя - изправи се Мишката. - Какво правиш тук?
- Остави въпросите за по-късно. Трябва да действаме бързо. Причиних късо съединение в камерата точно преди да вляза в стаята, но ще им отнеме само няколко минути да открият, че не се дължи на електрически удар.
- Другата охрана все още ли е в коридора? - попита Мишката.
Мерлин кимна.
- Гадна пасмина. Няма начин да се измъкнем покрай тях.
Той отиде до прозореца и го провери.
- Има ли аларма?
- Не, разбира се. На седемнайсетия етаж сме, кой може да проникне през него?
- Права си - призна Мерлин.
Докато говореха, огледа огромния прозорец, после сви юмрук и притисна пръстена си в стъклото, в долния край на прозореца.
- Обичам магьосническите трикове - ухили се той.
Мишката чу бръмченето на малко моторче вътре в пръстена и стъклото се сряза без проблеми. Мерлин направи почти пълен кръг, около седемдесет и пет сантиметра в диаметър, бръкна в джоба си за малко всмуквателно устройство и го закрепи към стъклото. После довърши отрязването на кръга и чрез устройството го отдели от прозореца.
- Дори сградата да има достатъчно дупки, по които да се спусна до долу, някой ще ме види, преди да съм слязла - обади се Мишката. - А и никой да не ме види, вие двамата не можете да ме последвате за нищо на света.
- Няма да слизаш надолу, а ще се качваш нагоре - уточни Мерлин.
- Нагоре? - повтори тя.
Той кимна.
- Този е апартамент е на най-горния етаж. Покривът трябва да е около два метра над прозореца.
- А ти и Пенелопа?
Мерлин свали часовника си и натисна скрит бутон.
- Ето. - Извади тънка и невероятно здрава жица и я завърза за кръста на Мишката. - Това е титанова сплав с много здрава молекулна връзка; може да издържи повече от тон, преди да се скъса. Щом стигнеш до покрива, завържи края за нещо стабилно, после Пенелопа и аз ще се изкачим по нея.
- Не можеш да се катериш по това нещо - възрази Мишката. - Ще ти пререже пръстите.
Мерлин се усмихна.
- Няма да се наложи. Имам една малка макара тук, върху която ще се навие.
- Ще си изкълчиш ръката.
Той отново се усмихна.
- Под сервитьорската жилетка имам защитен пояс, ще се справя.
Мишката обаче не беше убедена.
- Опитвал ли си преди такава каскада?
- Не... но получих часовника от един приятел, който я изпълнява всяка вечер в цирка.
- И защо се раздели с този часовник?
- Беше в болницата, за да му сложат крака-протези. Нямаше повече нужда от него - той видя загриженото й лице. - Заради друг негов номер, а не този.
- Не знам...
- Моля те, Мишке - намеси се Пенелопа. - Трябва да побързаме.
- Добре - съгласи се веднага Мишката.
Наведе глава, пъхна се през дупката в прозореца и излезе на перваза. Бързо и майсторски намери къде да се захване и започна да се катери по външната стена на сградата.
- Внимателно - прошепна Мерлин по-скоро на себе си, отколкото на Мишката, която бе на половината път към покрива. - Внимателно.
- Всичко е наред - обади се Пенелопа и взе Мариан от пода, където беше играла с нея преди влизането му. - Тя няма да падне.
- Искаше ми се и аз да съм толкова сигурен - отвърна Мерлин, като продължаваше да извива врат, за да следи Мишката с поглед.
Пенелопа отиде до масата и спокойно започна да яде един от сандвичите, които той бе донесъл като сервитьор.
- Не ти ли пука какво ще стане с нея? - попита раздразнено той, като я видя какво прави.
- Казах ти, че няма да падне.
- Дано да си права, защото ако не си, не само че аз ще загубя партньора си, но двамата ще си останем в тая стая.
Пенелопа подаде последната хапка от сандвича на Мариан, после я остави на масата и внимателно избърса устните на куклата с ленена салфетка. Накрая я хвана под мишница и се запъти към прозореца.
- Трябва вече да е стигнала - обяви тя.
- Да - въздъхна с облекчение Мерлин. После се обърна към момичето. - Нека да помислим за момент. Не можем и двамата да излезем едновременно през тази дупка, а ако счупим прозореца и стъклата се разбият долу, ще се издадем... Дай няколко салфетки от масата.
Пенелопа се усмихна и му подаде салфетките, които бе донесла със себе си.
- Значи и ти си се досетила, а? Умно дете. - Той закрепи жицата за зашитния си пояс. - Бъди много внимателна, докато излизаш през дупката. Щом се озовеш на перваза, увий ръцете си със салфетките и се дръж за краищата на стъклото, докато и аз изляза.
Той премести поглед от момичето до върха на покрива и обратно.
- Май не си достатъчно силна, за да се държиш за гърба ми до горе?
- И аз мисля така - отговори Пенелопа.
- Добре - продължи Мерлин след секунда размисъл. - Щом и аз изляза на перваза, ще те вдигна, а ти ще обвиеш ръце около врата ми и крака около кръста ми. И аз ще те хвана с една ръка... Не се тревожи, няма да продължи дълго, щом веднъж заработи макарата.
- Въобще не се притеснявам - увери го Пенелопа.
- Ще ми се и аз да можех да го кажа - промърмори Мерлин. - Всичко трябва да стане по плана, но това винаги е било специалност на Мишката. Аз никога не съм правил нещо подобно.
- Всичко ще е наред.
Той почувства дръпване на жицата - Мишката сигнализираше, че е завързала нейния край за сигурно място.
- Надявам се - отвърна той. - Остави куклата и ще те вдигна.
- Мариан идва с мен.
- Това е просто кукла. Ще ти купя друга.
- Не искам друга. Искам нея.
Той я изгледа продължително, после вдигна рамене.
- Добре, дай ми я - ще я сложа в някой джоб.
- Не, няма да го направиш. Ще я изоставиш.
- Добре, носи си я сама - ядоса се Мерлин. - Не ми пука.
Той помогна на Пенелопа да излезе през дупката в прозореца, а тя притискаше Мариан до гърдите си. Хвана се с едната ръка, увита в салфетка, за стъклото, а с другата продължи да държи куклата.
Миг по-късно Мерлин беше до нея на перваза, а после Мишката ги ръководеше по пътя им нагоре. За цяла минута се заклещиха на края на покрива и Мерлин бе почти сигурен, че титановата корда няма да издържи или макарата ще поддаде, но с помощта на Мишката успяха да стигнат до временната сигурност на покрива.
- Последвайте ме - подкани ги Мишката. Мерлин стоеше на колене и се опитваше да си поеме дъх, а Пенелопа преглеждаше Мариан за драскотини.
Мерлин кимна и с усилие ги последва по покрива. Когато стигнаха до края, видяха, че близката сграда е на двадесет метра под тях.
- Не бива да рискуваме да слезем по пожарното стълбище - обясни Мишката, - защото може да се натъкнем на хората на Главореза във фоайето. Мисля, че ще е най-добре да слезем до съседната сграда и да излезем през нейното фоайе. Колко дълга е тази твоя жица, Мерлин?
- Достатъчно, за да стигне до онзи покрив.
Мишката се усмихна.
- Не гледай толкова нещастно. Слизането е доста по-лесно от изкачването.
- И при всички положения по-бързо - промърмори Мерлин.
И двамата бяха прави: спуснаха се по-лесно и по-бързо, така че няколко минути по-късно тримата слизаха по пожарното стълбище към приземния етаж на съседната сграда.

23

---

Стълбището ги отведе в шумното фоайе на офиссграда. Търговският център се състоеше само от местни туристически агенции, с изключение на един малък банков клон и магазин за дрехи, главно за сафари.
- Как ни намери? - попита Мишката, докато излизаха през главния вход. - Всъщност как въобще узна, че сме на Калиопа?
- По-късно - отговори Мерлин, като се оглеждаше наоколо. - Нека първо се отдалечим от вашия приятел пирата.
Той спря едно такси и помоли шофьора да препоръча не много скъп семеен хотел близо до по-малките увеселителни комплeкси в южния край на града. Мълчаха в таксито, а петнадесет минути по-късно стигнаха до хотела.
Мерлин отиде на рецепцията и обясни, че поради грешка на космодрума багажът им ще пристигне вечерта или на другата сутрин, после резервира две спални с междинна врата. Никакъв коментар не последва - объркването бе нещо съвсем обикновено тук, като се знаеше колко багаж се изсипва на космодрума. Освен това тримата изглеждаха като типично семейство - не разполага с много средства, а е решило да опита забавленията, които може да си позволи.
Когато се качиха в стаите си и отвориха междинната врата, Пенелопа се приближи до Мишката.
- Видях няколко малки момичета на игралната площадка. Мога ли да отида и да си поиграя с тях?
Мишката поклати глава.
- Опасявам се, че не.
- Защо не?
- Защото за разлика от теб тези момиченца не са преследвани от осемнайсет пирати и половината ловци на глави в съзвездието. Не можем да рискуваме някой да те познае.
- Никой няма да ме познае - отговори Пенелопа. - Не и днес.
- Сигурна ли си?
- Да.
- Вярваш на нейните думи? - учуди се Мерлин.
- Разбира се.
- Ако я видят, сме загубени - продължи магьосникът и внезапно Мишката си спомни, че той не знае нищо за изключителните способности на Пенелопа - те се разделиха, преди тя да ги демонстрира за пръв път.
- Никой няма да я види - настоя Мишката. - Ако не вярваш на нея, повярвай на мен.
Мерлин сложи ръка на рамото на Пенелопа и изчака, докато тя се обърне с лице към него.
- Бъди много внимателна - посъветва я той. - Ако видиш някой да те наблюдава, веднага се върни и ми кажи.
- Никой няма да ме наблюдава - отговори Пенелопа.
- Сигурна съм в това - намеси се Мишката преди протеста на Мерлин. - Отиди да поиграеш.
- Ще пазиш ли Мариан вместо мен? - помоли малкото момиче. - Не искам новите й дрехи да се изцапат.
- Ще е удоволствие за мен - Мишката взе куклата от ръцете й.
- Благодаря - каза Пенелопа. - Сега мисля да тръгвам.
- Приятно изкарване - пожела й Мишката.
Пенелопа спря на вратата с разтревожено изражение на лицето.
- Какво има? - попита я Мишката.
- Не знам никакви игри. Не съм виждала друго малко момиче, откакто бях на пет години.
- Тогава те ще те научат.
- Ами ако не ме харесат?
- Глупости. Ти си едно много приятно малко момиче.
- Но ако все пак не ме харесат?
- Ще те харесат - увери я Мишката.
Пенелопа погледна към куклата.
- Може би трябва да взема Мариан със себе си. Ако не харесат мен, може би ще харесат нея.
- Не се притеснявай толкова - успокоително продължи Мишката. - Кой не би харесал такова сладко момиченце като тебе?
- Много хора - отговори сериозно Пенелопа. - Като Ледения.
- Всичко ще е наред - увери я жената. - Просто се представи и съм сигурна, че ще се радват да се запознаят с теб.
- Надявам се - отвърна несигурно момичето, заповяда на вратата да се отвори, махна нервно на Мишката и Мерлин за довиждане и тръгна по коридора, а вратата се затвори след нея.
- Кой е Ледения? - попита Мерлин, докато оглеждаше с отвращение евтиното обзавеждане на стаята. - Някакъв измислен враг?
- Не съвсем - отвърна Мишката и се настани на огромен стол, като подгъна крака под себе си. - Работих за него преди много, много време.
- Никога преди не си го споменавала.
- Тогава имаше друго име. Стига сме говорили за Ледения. Как успя да ни намериш?
- Дълга история - Мерлин се загледа в холографската снимка на извънземен пейзаж, която висеше над леглото. - Боже, каква грозота!
- Може би трябва да започнеш от самото начало - продължи Мишката. - Как се изплъзна на всичките онези ловци на глави, след като ни остави на Байндър X?
- Не успях.
Мишката се намръщи.
- Какво искаш да кажеш?
- Не успях да се изплъзна на всичките - повтори Мерлин. - Мислех, че са ме изгубили, когато Оли Трите юмрука ме сгащи на една малка дяволска дупка, наречена Пухени хриле... Шест милиарда птици, петдесет милиарда риби и един малък грозен Търговски град с два мизерни хотела. Мога да се закълна, че всеки втори човек на оная планета бе орнитолог или ихтиолог. Ако имаше някое място в галактиката, където биха ме търсили най-малко, това щеше да е Пухени хриле.
- Очевидно си сгрешил.
- Прекарах почти месец там - отговори магьосникът. - Оли Трите юмрука ме намери едва преди няколко дни.
- Очевидно не те е убил.
Мерлин се изсмя.
- Да.
- Какво стана?
- Искаше малкото момиче. Той и Гробаря Смит бяха чули, че Главореза Янки организира търг за нея с цел да я продаде на предложилия най-висока цена, а техният работодател страшно много искал да се сдобие с нея. Имаха обаче един проблем - никой от тях не бе виждал Пенелопа отблизо. Оли знаеше, че аз я познавам, и за да се увери, че никой няма да му продаде друго момиче, заедно със Смит ми предложиха сделка - половин милиона кредита, а аз ще я идентифицирам, за да знае техният работодател дали да наддава най-високо.
- Значи ето как си разбрал къде ни държи Янки!
- Разбира се - усмихна се Мерлин. - Аз съм илюзионист, а не магьосник.
Той мина по избелелия килим към прост дървен стол, седна на него и се намръщи колко е неудобен.
- На всички заинтересовани страни им бе позволено да се уверят, че това е същото момиче. Всъщност едва не се блъснах в няколко ловци на глави, преди да се намъкна в сервитьорския костюм.
Мишката го погледна развеселена.
- Няма съмнение, имаш разностранни таланти. Днес беше сервитьор, а утре може отново да си илюзионист, но тази вечер си герой, защото освободи Пенелопа и мен.
- Освободих тебе - поправи я Мерлин. - А Пенелопа просто я заех.
- Какво искаш да кажеш? - попита внимателно Мишката.
- Ако тя струва половин милион кредита само за да я разпозная, помисли си колко ще плати Главореза, за да си я върне. - Той помълча малко. - Или ако намерим безопасно място да я скрием, самите ние можем да проведем търга.
- За какво говориш?
- Доста бавно съобразяваш, Мишке. Стоим на златна мина. Можем да направим толкова голям удар, че да се пенсионираме и двамата. Чух, че наддаването ще започне от десет милиона кредита.
Мишката го изгледа продължително.
- Ти си глупак - каза накрая.
- Мислех, че съм герой.
- И аз мислех така. Но съм сгрешила.
- Не би ли ми обяснила защо?
- Първо, много се привързах към това момиче и няма да позволя на теб или на когото и да било да я продава, като че ли е някакво животно. Второ, никой ли не ти е казал защо струва толкова много?
- Кой го е грижа защо? - вдигна рамене Мерлин. - Тя струва цяло състояние и е в нашите ръце. Това е всичко, което искам да знам.
- Не, това не е всичко, което трябва да знаеш - отговори Мишката, наблюдавайки през мръсния прозорец Пенелопа, която седеше сама и гледаше как три момичета играят.
- Добре - съгласи се Мерлин и опита да се намести по-добре върху неудобния дървен стол. - Да предположим, че ми кажеш защо е толкова ценна.
- Защото има дарба и способности, които много хора и дори правителства искат да контролират.
- Каква дарба?
- Предвижда бъдещето.
- Глупости. Ако тя вижда бъдещето предварително, трябва да знае, че ще искам откуп за нея. Защо тогава се съгласи да дойде с нас?
Мишката го погледна и се усмихна.
- Опитай се да не се засягаш много, но ти си най-безопасната алтернатива, която има пред себе си. Сравнен с Ледения или Главореза и някои други, ти си толкова ниско в редицата на опасните за нея хора, че тя не сметна за нужно да се отърве от теб.
- Какво искаш да кажеш с това - да се отърве от мен? - засегна се Мерлин. - Та тя е само едно дете с талант. А ти я изкарваш опасна като Оли Трите юмрука.
- Не разбираш ли какво значи да предвиждаш?
- Естествено, че знам. Значи, че може да предрича бъдещето. Доста удобен талант, ако залагаш на спортни състезания. Това изяснява защо всички тези големи клечки я искат, но не схващам, по дяволите, ти защо го смяташ за толкова опасен.
- Тогава се налага да ти го обясня по-простичко. Няма само едно бъдеще. Вариантите на бъдещето са безброй. Тя има способност да вижда голяма част от тях.
- Не разбирам.
- Тя може да помогне на този вариант, който най-много й харесва, да се случи.
- Всеки се опитва да го прави - каза Мерлин, все още без да разбира.
- Всеки се опитва, а тя успява... Нека да ти дам един пример. Може би в половината от вариантите, които е видяла, нещо се е обърквало с нашето бягство - кордата се е късала, бодигардът се е събуждал по-рано, тя те е изпускала, когато сте се изкачвали към покрива. Тя има способнст да вижда всички тези варианти на бъдещето и да открие какво трябва да направи, за да не се случат.
- Ти си луда! - присмя се той.
- Помниш ли онези двама мъртъвци, които намерихме до кораба си на Чероки?
- Опитваш се да ми кажеш, че тя ги е убила ли?
- Тя е избрала бъдеще, в което умират. Това не е едно и също - поясни Мишката. - Тя не е убиец. Просто е малко момиче, което се защитава, както може.
Мерлин се замисли върху думите на Мишката.
- Ако си права - а това е едно голямо „ако", все пак е доста ефикасен начин да се защити. - Така е - съгласи се Мишката. - Вече разбираш, че ако те мислеше за нещо повече от дребна досадница, вероятно щеше да получиш удар или инфаркт по пътя нагоре. Или поне да се спънеш и да си счупиш крак по коридора към стаята.
- Не знам дали да се обиждам, или да изпитвам благодарност - каза кисело Мерлин. Млъкна и изгледа Мишката. - И ти харесваш това дете?
- Да.
- Защо?
- Изправена е срещу цялата галактика. Аз съм единствената й приятелка.
- Това не може да е причина. Половината от хората, които познаваме, имат награди за главите си, но тях не ги харесваш.
- Тя е толкова сладка и толкова самотна!
Мерлин погледна през прозореца и видя, че Пенелопа вече играе с другите момичета.
- Едва ли прилича на самотно момиче - отбеляза саркастично той.
- Не съм длъжна да защитавам подбудите си пред теб - Мишката внезапно се раздразни. - Всичко, което трябва да знаеш е, че тя остава с нас.
- Добре. Щом трябва да бъде така, ще бъде. Тя се присъединява към екипа и заедно изчезваме рано сутринта.
- Така ще е най-добре - съгласи се Мишката, като се чудеше защо Мерлин се предаде толкова бързо. - Вероятно си накарал всеки ловец на глави на тази планета да ни търси, да не говорим за хората на Янки.
- Да, доста сила е събрана тук. Колкото по-бързо се махнем от планетата, толкова по-добре.
- Имаш ли собствен кораб?
- Не, дойдох с Оли Трите юмрука.
- Тогава трябва да намерим начин да хванем търговски полет, без да ни забележат.
- Няма да е лесно. Те ще наблюдават космодрумите - той се намръщи. - И ако Пенелопа я искат жива, същото не се отнася до нас.
- Така е - съгласи се тя.
Мерлин се изправи.
- Трябва да има бар наоколо, а аз най-добре мисля там. Искаш ли да дойдеш с мен за по едно?
Мишката поклати глава.
- По-добре да остана тук, в случай че Пенелопа се върне.
Мерлин я изгледа и накрая се усмихна.
- Странно, никога не съм те мислил за майчински тип.
- Нито пък аз.
Магьосникът стигна до вратата.
- Ще се върна след около половин час. Може и по-рано, ако успея да намеря изход от положението по-бързо.
- Ще съм тук.
Той излезе от стаята, а Мишката се заразхожда напред-назад, като провери холовизията и октафонната система, после прегледа шкафчетата в банята и спалните - по-скоро по навик, отколкото от необходимост.
Няколко минути по-късно в стаята влезе Пенелопа.
- Рано се връщаш. Не се ли разбра с момичетата?
- Бяха много мили.
- Тогава?
- Трябва да тръгваме, Мишке.
- Да тръгваме? Искаш да кажеш да напуснем хотела?
Пенелопа кимна с глава.
- Бързо.
- Някой знае, че сме тук ли?
- Да.
- Колко време имаме?
- Може би десет минути, а може и по-малко.
- Добре - рече Мишката. - Мерлин е в бара. Ще го вземем и ще се махнем оттук.
- Не!
- Но той рискува живота си да ни спаси.
- Не го искаме, Мишке.
- Не изоставяме приятелите си, Пенелопа - отговори Мишката. - Мислех, че съм ти го обяснила добре предния път... Чудя се как са ни открили толкова скоро? Смятах, че тук ще сме на сигурно място за няколко дни.
- Мерлин им казва точно сега.
- Те са тук?
- Не. Говори с тях по видеофона, но ще са тук много скоро.
- Ти видя ли го да им казва?
Пенелопа посочи с пръст слепоочието си.
- Тук, вътре.
Мишката втренчи в момичето.
- Сигурна ли си?
- Да.
- Това коварно копеле!
- Хайде, Мишке - Пенелопа я задърпа за ръкава. - Трябва да побързаме.
- Къде е този твой приятел, когото щяхме да срещнем на Калиопа? - попита Мишката. - Със сигурност се нуждаем от един сега.
- Не знам.
Мишката излезе в коридора, огледа се, за да е сигурна, че Мерлин не е решил да се връща, и кимна.
- Оттук - тя се насочи наляво. - Другият коридор води към бара, а аз не искам да ни вижда, че си тръгваме.
Пенелопа, притиснала куклата до гърдите си, подаде свободната си ръка на Мишката.
- Хайде - разбърза се жената. - Ако имаме късмет, ще хванем такси и ще се махнем оттук, преди Мерлин да е разбрал, че ни няма.
Минаха покрай малък холотеатър, кафене и огромен вътрешен басейн, после предпазливо се приближиха към фоайето.
- Приятелите на Мерлин пристигнаха ли вече? - прошепна Мишката.
- Още не.
- Добре, да тръгваме.
Прекосиха бързо фоайето и спряха пред хотела, а Мишката се опита да спре някое такси.
- Никога ли няма да има край? - попита уморено Пенелопа.

24

---

Ако Ксанаду показваше изчистеното и лъскаво лице на Калиопа пред стотици хиляди туристи, Нов Гомор откриваше друга, не толкова привлекателна страна на планетата. Градът се издигаше направо върху тревата, грозен издатък върху иначе гладката повърхност на западната савана. В него имаше седем хотела с различна жизнена среда и повечето извънземни, които слизаха на Калиопа, веднага се отправяха към Нов Гомор.
Тук също имаше туристически атракции, а улиците не бяха опасни и много често някое сафари започваше от верандата на „Норфолк II". Но може би защото извънземните разполагаха с по-малко пари за харчене или може би просто защото бяха извънземни, атракциите в Нов Гомор не изглеждаха толкова изкусителни, както в източния му побратим.
Докато Ксанаду предлагаше циркове с фантастични акробати и екзотични животни, Нов Гомор осигуряваше карнавали със странични представления и нечестни игри. В Ксанаду имаше театър, а в Нов Гомор холошоута. Хотелите в Ксанаду бяха като палати, а в Нов Гомор бяха прости и функционални. Ако Ксанаду предлагаше луксозни ресторанти с елегантно поднесени ястия, Нов Гомор осигуряваше изобилие от извънземни ресторанти с храна, която повечето човеци никога не бяха виждали, а стомасите им не можеха да смелят.
Освен това в Нов Гомор имаше нещо, което пробуждаше кръвожадността на клиентите. Всеки идваше тук за истинско сафари, а не просто холографско приключение. Организираха се битки до смърт между животни, понякога дори между хора и извънземни, пред малки и големи тълпи. Именно тук се печелеха и губеха огромни състояния в игралните салони отзад. И пак тук можеше да се опита почти всяка перверзия, позната на човек или извънземен, ако се дадат достатъчно пари.
Мишката и Пенелопа подминаха космодрума, защото знаеха, че е под наблюдение. Момичето погледна една карта на планетата и веднага избра Нов Гомор. Отне им три дни да стигнат дотам по възможно най-невероятните и заобиколни пътища, което доведе до пълно изтощение както на техните сили, така и на паричните им средства. Мишката, която не бе виждала легло през последните три дни, искаше да похарчи последните им сто кредита за хотел, но Пенелопа настоя да отидат направо на карнавалите, събрани в покрайнините на града.
- Защо? - попита уморено Мишката.
- Защото ще срещнем моя приятел в един от тях.
- Сигурна ли си, че този приятел наистина съществува? Имам предвид, че не се появи, когато имахме истинска нужда от него...
- Сега се нуждаем от него дори повече.
- Ако той е тук сега, значи ще е тук и сутринта - отговори Мишката. - Нека да си вземем първо една стая и да наваксаме малко сън.
- Не искам да го изпусна - настоя Пенелопа.
- Говориш за него, като че ли е търговски пътник.
- Не знам какъв е. Знам само, че е тук.
- И мислиш, че е в един от тези карнавали?
- Не знам. Но чувствам, че трябва да отидем там.
- Добре, чувствата ти бяха доста точни досега - съгласи се с уморена въздишка Мишката. - Хайде да тръгваме.
Хванаха едно от влакчетата за най-близкия карнавал - сравнително неголям, предназначен за семейства с малки деца. Чуваха се радостни писъци от различните палатки, а няколко клоуни - както хора, така и извънземни, смесени с тълпата, раздаваха безплатни билети за по-невзрачни представления.
- Е? - попита Мишката.
Пенелопа поклати глава.
- Не е това мястото.
- Благодаря на Бога! Всички тези чисти и отнесени семейства ме влудяват.
- Не харесваш ли семействата, Мишке?
Жената вдигна рамене.
- Не знам. Никога не съм имала семейство - тя се усмихна на момичето. - За мен ти си моето семейство.
- И ти си моето семейство - отвърна искрено Пенелопа. - Ти и Мариан.
- А сега накъде? - попита Мишката.
- Нека просто обикаляме наоколо. Ще позная мястото, когато стигнем там.
- Както кажеш - Мишката махна на друго влакче.
Минаха покрай открит зоопарк за извънземни животни, покрай огромен стадион, който като че ли не бе достатъчно наситен със събития в този ден, ферма, където се отглеждаха гигантски влечуги от Антарес, и най-накрая наближиха разположен на голяма площ карнавал.
- Тук е - прошепна Пенелопа и Мишката сигнализира на шофьора, че искат да слязат.
- Това нещо сигурно покрива трийсет акра и повече - обади се Мишката, докато стояха на входа. - Имаш ли някаква идея как изглежда той?
- Дори не знам дали е той - отговори момичето. - Но знам, че ще го намерим тук или той ще ни намери.
- Ще го познаеш ли, като го видиш?
Пенелопа сви рамене.
- Предполагам.
Мишката плати входната такса и през следващите няколко часа те си проправяха път през тълпи от туристи, разглеждаха редици с игри и изложби, минаваха покрай мошеници и измамници, покрай стриптийз и представления на изродени деца на природата, покрай извънземни изложби, палати за удоволствие чрез болка, центрове за евтина езда и изложби на говеда и свине от самата Земя.
- Предавам се за днес - обяви Мишката, когато в ранния следобед горещината стана още по-силна. Седна на една празна маса до редица от щандове за храна и махна на Пенелопа да седне до нея.
- Тук трябва да има около десет хиляди души - продължи тя, когато момичето се настани на стола. - Може да сме минали покрай него, без да разберем.
- Той ще бъде тук - отговори твърдо Пенелопа.
- Скоро ли?
- Не знам.
- Днес? Утре? Следващата седмица? - настоя Мишката. - Не искам да те тревожа, но сме почти без пукната пара. Повечето ми пари са у Вечното хлапе, а почти привърших тези, които имах у себе си. Дали ще продължим да търсим твоя тайнствен приятел, или ще търсим изход от тази планета, трябва да открием начин да изкараме някакви пари. Имам достатъчно, за да живеем още три дни, може би четири, ако намерим евтино място, където да отседнем... Знаеш ли дали дотогава твоят приятел ще се появи?
Пенелопа сви рамене.
- Не знам.
- Сигурна ли си, че сме на точното място? В Нов Гомор има още много карнавали.
- На точното място сме.
Мишката въздъхна дълбоко.
- Тогава по-добре да останем тук, на карнавала. Колкото по-малко се движим из Нов Гомор, толкова са по-малко шансовете да ни разпознаят.
- Ще ни позволят ли да останем тук? - попита Пенелопа.
- Не и като туристи. Но виждам няколко празни кабини и палатки. Трябва само да измислим някакъв номер и да убедим шефа да ни вземе да работим за него.
- Какво можем да правим?
- Това е проблемът - призна Мишката. - Предполагам, че мога да се кандидатирам за стриптийзьорка, но съм толкова кльощава и грозна, че хората ще ми платят да се облека.
- Това не е вярно - горещо възрази Пенелопа. - Ти си хубава, Мишке.
- По този въпрос може да се спори - отговори кисело жената. - Както и да е, повярвай ми - никой няма да ме наеме.
- Тогава какво ще правим?
Мишката наведе замислено глава, после вдигна поглед и се усмихна.
- Знаеш ли какво не видях, докато обикаляхме?
- Какво?
- Гадател.
- Какво е това?
- Гадател ли? Това е някой, който претендира, че прави това, което ти наистина можеш: да предсказва бъдещето - тя замълча, колкото да си поеме дъх. - Помниш ли как видя картите ми в казиното на Последен шанс?
- Да.
- Смяташ ли, че можеш да видиш кой ще спечели определено надбягване или борба?
- Мисля, че да. Сега ми се удава по-добре отпреди.
- Когато не можеш, ще знаеш ли, че не можеш?
- Да.
- Тогава вероятно ще ни вземат на работа.
- Чудесно! - рече щастливо Пенелопа. - Тогава, след като спечелим малко пари, като предсказваме бъдещето, мога да ти кажа кой ще победи в дадено надбягване или борба и ти ще заложиш на победителя, и...
- Не - прекъсна я Мишката. - Ако спечеля прекалено много пари наведнъж, ще привлека вниманието. По-добре да ги печелим по малко. - Тя изгледа Пенелопа и се намръщи. - Имаме и друг проблем. Ако тръгне слух, че малко момиче предсказва победители, ще се сдобием с нежелана компания.
- Може би трябва да направим като на Последен шанс - предложи Пенелопа.
- Току-що ти обясних, че не мога да рискувам да спечеля прекалено голяма сума наведнъж.
- Не, имах предвид начина, по който играхме на карти. Ти беше играчът, а аз ти сигнализирах. Ти ще можеш да пресказваш бъдещето, ако аз ти сигнализирам какво да предсказваш.
Мишката се замисли върху предложението.
- Може би ще стане - призна накрая тя.
И тъй като не се появи по-добра възможност, те прекараха остатъка от следобеда в репетиране на сложната система от сигнали, чрез които Пенелопа можеше да даде основната информация за всеки клиент. Тогава, на здрачаване, Мишката откри управителя на страничните забавления, направи кратка демонстрация на уменията си, предложи му подялба 60 на 40 от печалбата за него срещу ползване на кабинка плюс храна и подслон за през нощта. Десет минути по-късно бяха наети на работа.
Прекараха вечерта в украсяване на кабинката и създаване на подходящ костюм за Мишката. После хапнаха набързо и се строполиха върху койките в задната част на кабинката.
На другия ден станаха рано, закусиха и зачакаха да отворят карнавала. Пенелопа толкова се вълнуваше, че не я свърташе на едно място.
- Успокой се - рече Мишката. - Няма да отворят вратите още поне половин час.
- Знам, но не е ли чудесно? Ние отново ще работим заедно! И само погледни тези различни хора и всичките извънземни.
- Всички с едно име: мошеник.
- Какво?
Мишката се усмихна.
- Нищо, радвам се, че си щастлива.
- О, да. Ще можем ли винаги да работим заедно?
- Предпочитам да се оттеглим от занаята и да живеем в лукс заедно - отвърна Мишката кисело. - Но докато дойде този щастлив ден, си оставаме един екип.
Другите карнавални работници започнаха да се събират на централната алея и да издигат своите палатки или да отварят фургоните си. Около две трети от тях бяха крещящо облечени хора, но имаше и канфорити, лодинити, молутеи, домарианци и точно срещу тях, демонстрирайки игра, която като че ли нямаше никакъв смисъл, стоеше извънземен, какъвто Мишката никога не бе виждала досега. Съществото бе двуного, покрито със светлозелени люспи и като че ли отзад имаше сива гърбица като на рак, която се простираше от врата до ханша му. Не бе по-високо от метър и петдесет, но набитото тяло и яките крайници му придаваха голяма сила. Мишката му кимна и то отвори роговия си клюн в нещо, което тя искрено се надяваше, че е подобие на усмивка.
Тогава се отвориха вратите и тълпите нахлуха в карнавалната площадка. На Мишката й отне почти три часа да намери първия си клиент и още два за втория, но когато излезе победителят на местното надбягване и се пусна слух, че една гадателка на територията на карнавала е предрекла победата, пред фургона им се натрупа опашка.
Тя предсказваше бъдещето на нещастни съпрузи и неверни съпруги, на самонадеяни играчи на покер и безнадеждни наркомани, на бедни и богати, на хора и извънземни - добри и лоши съдби. Пенелопа никога не се отдалечи на повече от девет метра и спазваше прикритието си - събираше парите и подканяше минувачите да влязат, за да научат бъдещето си.
На третата сутрин обаче, точно след като бе дала на един лодинит резултата от среща по свободна борба тежка категория, която щеше да се състои в късния следобед, тя вдигна поглед и видя познато лице с брада да се взира в нея.
- Накара ни да се потрудим за парите си, признавам ти го - каза Главореза Янки без никаква враждебност. Той държеше Пенелопа здраво за ръката и явно беше допрял оръжие в нея.
- Как ни намери? - попита Мишката.
Той се изсмя.
- Колко победители можеш да предскажеш, преди пресата да започне да намеква, че тук се разиграва някакъв вид рекет?
Мишката се огледа за охраната на пирата, но не видя нито едно познато лице.
- Къде са хората ти?
- Търсят ви из целия Нов Гомор - отвърна Янки. - Някои са на пистите, други на арената, трети в казината. Но аз реших да опитам карнавала - и наистина, какво по-добро място да се скриеш като гадателка? - Той се усмихна развеселен. - Все едно дезертьор да се скрие в средата на бойното поле.
- И сега какво? - поиска за знае Мишката.
- Ти си свободна да си вървиш.
Мишката се намръщи.
- Не разбирам.
- Влияеш лошо на детето - обясни пиратът. - Вземам само нея.
- Не! - изкрещя Пенелопа.
- Да, скъпа моя. Знам, че присъствието на Мишката трябваше да те направи по-управляема, но фактите говорят, че тя ти помогна да избягаш и по този начин ми причини неприятности, да не говорим за разходите по търсенето ти. И - завърши той невъзмутимо - тъй като смятам да се отърва от теб след един ден, не ми пука дали новият ти... домакин има някакъв начин да те контролира или не.
- Не можете да ни разделите! - проплака Пенелопа.
- Мога и ще го направя - отговори пиратът, после се обърна към Мишката. - Ако ме последваш, бъди сигурна, че няма да се поколебая и ще те застрелям.
Жената го гледаше безпомощно, прехвърляйки с бясна скорост в ума си различни алтернативи, всяка от които по-невероятна. Накрая раменете й увиснаха и тя въздъхна тежко.
- Понеже нямаме какво повече да си кажем, аз се сбогувам с тебе - обяви Главореза Янки и стисна по-силно ръката на Пенелопа.
Внезапно набитият люспест извънземен се приближи до тях по пътеката.
- Моля за извинение - каза той на земен език със силен акцент, - трябва да говоря с Гадателката.
- Няма да преча повече на работата ти - ухили се пиратът. После дръпна Пенелопа за ръката. - Хайде да вървим, млада госпожице.
- Не - извънземният застана на пътя им. - Трябва да говоря с Гадателката.
- Ето я - Янки посочи Мишката. - А сега се дръпни от пътя ми.
- Наблюдавам ги от доста време - продължи спокойно извънземният. - Знам коя е Гадателката и коя е измамницата.
- Въобще не ме интересува какво знаеш - раздразнено му отговори Главореза.
- А трябва, защото освен това зная, че ти допусна сериозна грешка.
- О? И каква е тя?
- Не можеш да докосваш Гадателката без нейно разрешение.
- Ти знаеш ли с кого разговаряш? - извика Янки.
- Да - отвърна невъзмутимо извънземният. - С един мъж, който трябва повече да внимава как се държи.
И тогава, все така спокойно и невъзмутимо, извънземният изведнъж извади оръжие от тип, абсолютно непознат на Мишката. Насочи го към пирата, чу се едва доловим звук и Главореза Янки падна мъртъв на земята.
Извънземният протегна ръка на Пенелопа.
- Ела с мен, Гадателко - каза нежно той. - Очаквах те.
Момичето се вгледа в грозното му лице и се усмихна щастливо.
- Моят приятел - въздъхна тя.