- Всъщност аз не харесвам думата „пират" и нейните значения - каза Главореза Янки, като се облегна назад в стола си и отпи от алтаирското бренди. - Смятам се за обикновен трудолюбив бизнесмен.
Мишката и Пенелопа седяха в луксозен салон на пиратския кораб, обзаведен с маси, столове, кушетки и картини в рамки, чийто излъскан хром блестеше. Килимите - за пръв път Мишката виждаше килими на борда на кораб - бяха в строг стил и убити цветове. Преградите бяха покрити с картини и холограми, както натуралистични, така и абстрактни, от хиляди светове. Навсякъде в салона се виждаха предмети на изкуството, всеки откраднат от различна планета.
- Обикновените бизнесмени не притежават такива кораби - отбеляза Мишката. - Само тази стая е по-голяма от повечето кораби, в които съм се качвала.
- Имах страхотен късмет - отговори Янки. - Разбира се, аз бях доста агресивен в преследването си на финансова сигурност.
Той се обърна с кратка заповед към компютъра и внезапно салонът се изпълни с Деветата симфония на Бетовен.
- Е, ще ти призная едно нещо - обади се Мишката. - Не приличаш на нито един от пиратите, които познавам.
Той се усмихна.
- Ще го приема за комплимент. - После извади огромна пура от единия си джоб, за момент я задържа обичливо в ръката си и накрая я запали. - Чудесно! Всеки, който се съмнява в смисъла на поробването на чуждите раси, трябва само да изпуши една антареанска пура. И веднага ще стане привърженик на мъглявите принципи, върху които се крепи нашата любима Демокрация.
- Демокрация, която ти ограбваш и плячкосваш.
- Е, имам си разногласия с тях - призна с лекота той, - но се радвам, че мненията ни съвпадат по въпроса за добрия тютюн. - Той замълча за миг. - Ще повярваш ли, че преди работех за тях?
- За тях? - повтори Мишката. - Имаш предвид Антареанските тютюневи ферми?
Той се изсмя.
- Не, за Демокрацията. Повече от десет години бях част от нейната бюрокрация.
- В армията?
- Защо мислиш така?
- Ами нали си командир на кораб - отговори Мишката.
- Всеки може да командва този кораб. Просто активираш капитанския компютър и казваш „Отиди там" или „Унищожи този и този кораб". Не ти трябва специално образование, за да станеш командир. - Той отново се усмихна. - Предпочитам да притежавам цялата флота и да оставя на моите подчинени грижите как да се придвижваме от една точка до друга.
- Коя професия те подготви за това? - попита Мишката.
- Нито една - Главореза забеляза, че пурата му е угаснала, и я запали отново. - Всъщност бях данъчен инспектор. Изкачих се по йерархичната стълбица и станах началник на цялата данъчна служба на Ниландър IV. И тогава реших, че е по-добре да съм предприемач, отколкото роб на заплатата. Сдобих се с няколко милиона кредита и реализирах няколко нови идеи. - Той отпи от брендито си, после се обърна към Пенелопа, която седеше абсолютно неподвижна. - Сигурно те отегчаваме. Имаш разрешението ми да разгледаш целия кораб, стига да не докосваш нищо, без да попиташ.
- Ще остана при приятелката си. - Пенелопа се протегна и хвана Мишката за ръката.
Янки вдигна рамене.
- Както искаш. - Обърна се към Мишката: - Отне им почти две години да открият какво съм направил, а през това време успях да премисля възможностите си.
- Отне им толкова много да открият, че си ограбил хазната?
- Учудвам се, че разбраха толкова бързо. Бях доста добър в отчетите, а те се опитваха да управляват над петдесет хиляди свята от Делурос VIII, която е на половин галактика разстояние. - Той остави пурата в кристален пепелник и вдигна чашата с бренди. - В началото исках само да грабя редовно планетарната хазна, но Ниландър IV е бедна планета, която никога нямаше да задоволи финансовите ми амбиции. Така че купих един кораб, не този, разбира се, и напуснах системата Ниландър. - Той се усмихна на спомена. - Финансовото ми положение беше доста несигурно и аз се огледах за най-добрата възможност да умножа инвестициите си. Моето, така да се каже, двусмислено положение сякаш ме ориентира към професия извън физическите ограничения на Демокрацията. Никога не съм харесвал Външната граница - Пръстенът винаги е изглеждал прекалено изоставено място, а Спираловидния ръкав е едва заселен. Така че се спрях на Вътрешната граница. Прекарах малко време в системата Байндър, където поразмислих върху възможностите си, и накрая реших да стана това, което всички вие наричате пират. След внимателно обмисляне дори се сдобих с пиратско име, какъвто изглежда е обичаят тук... Приех го веднага след онзи нещастен случай край Нова Ботсуана.
- Ти ли унищожи армейския конвой?
- С най-голямо съжаление - призна той с очевидна неискреност. - Но те вече бяха обявили награда за главата ми. От моя гледна точка това им беше за урок.
- Урок, заради който повече от четири хиляди мъже загубиха живота си.
- О, съмнявам се, че жертвите бяха повече от две хиляди и петстотин. - Той махна с ръка. После добави замислено: - И все пак именно онзи ден ме направи пират в очите на Демокрацията. Преди това бях просто крадец.
- Трябва да признаеш, че имат известни основания за названието - отбеляза Мишката.
- Предполагам, че е така - въздъхна Главореза Янки. - Но не е много приятно. Повечето пирати са долни и вулгарни типове. А аз още от самото начало реших да ръководя бизнеса си делово, да подхождам към всеки риск рационално и никога да не позволя на гордост или емоция да ми повлияят. - Замълча и дръпна от пурата си. - И трябва да призная, че съм по-богат, отколкото дори аз очаквах.
- А аз си мислех, че всички пирати са богати - обади се Мишката. - Или мъртви.
Янки поклати глава.
- Повечето от тях са в бедствено положение всеки ден. - В гласа му се прокрадна нотка на презрение. - Те губят това, което са ограбили, налага им се да грабят отново и така нататък, и така нататък. Реших, че има и по-добър начин. Събрах екипаж от бивши военни - хора, които разбират от дисциплина и могат да изпълняват заповеди, без да спорят, и им плащам неимоверно много. Половината от приходите от нашите скромни начинания се дели между екипажа и мен, а другата половина отива в това, което аз наричам увеличение на основния капитал.
- Още кораби? - предположи Мишката.
- И още хора.
- Звучи доста делово.
- Така е. Въртя бизнеса си по-ефикасно, отколкото Демокрацията ръководи правителството или армията, и имаме невероятно голяма възвръщаемост на инвестициите, като се вземат предвид всички обстоятелства. - Той млъкна, когато един офицер влезе в стаята и му подаде няколко документа за подпис, после вдигна ръка за поздрав и излезе. - Разбирам, че всичко това не се вмества във вашите престави за пиратството, но такова ще е бъдещето. Дори конкурентите ми - онези, които са живи и свободни, заимстват моите методи.
- Като го описваш по този начин, ме караш да забравям, че бизнесът ти всъщност е убиване и грабене - каза Мишката.
- Само когато е абсолютно необходимо. Предпочитаме да продаваме протекцията си на изолирани светове из Границата. В края на краищата - добави той - убиеш ли един човек, повече не можеш да спечелиш от него. Но ако сключиш дългосрочен договор с някого...
Той се усмихна и позволи на гласа си да заглъхне.
- И какъв договор мислиш, че си сключил с нас? - попита Мишката. Интеркомът започна да мига по радиото върху китката на пирата, но той го изключи, без да му обръща внимание.
- Най-добрият. Ще ми донесе печалба.
- Ти ме спаси от оня кораб и помогна на Пенелопа и на мен да избягаме от Краля на залаганията и неговите приятели, за което сме ти изключително благодарни. Но според мен на теб ти беше платено предварително.
- Споменавал ли съм нещо за пари?
- Не - Мишката замълча, вперила поглед в него. - Именно това ме озадачава.
- Успокойте се. Вие сте мои гости, а не затворници и имате свободен достъп до целия кораб. Вашите стаи са просторни и луксозни и обзаведени с всичко необходимо. Имаме трапезария като на увеселителен кораб и дори малка зала за фитнес с най-доброто оборудване.
- И това е всичко? - попита подозрително Мишката. - Значи не ти дължим нищо?
- Разбира се, че не. Вие сте напълно свободни и тъй като сте мои лични гости, никой няма да ви поиска и кредит. На четвърто ниво имаме един малък склад, изберете си нещо оттам, гратис.
- Гратис? - повтори недоверчиво Мишката.
- Отново ви казвам, че сте мои гости.
- Закъде летим?
- За звездния куп Кинелус - отговори Пенелопа.
Янки погледна малкото момиче и се усмихна.
- Напълно си права, скъпа моя. - Отново се обърна към Мишката. - В Кинелус е моята база и там ще се чувстваме в пълна безопасност. Веднага след като напуснахме Звездната лодка, направих дискретни запитвания и открих, че доста хора се интересуват от твоята симпатична малка спътничка. - Той се усмихна на Пенелопа. - Не бива да се тревожиш повече за това, скъпа моя. В пълна безопасност си, докато си с мен.
- Оценяваме твоето гостоприемство, но искаме да слезем на първата планета-колония веднага след като се приближим до звездния куп. Трябва да уредим някои неща и да се срещнем с един приятел.
- Не искам и да чувам за това - възрази Главореза. - Моето космическо радио е на твое разположение. Свържи се с приятеля си от кораба.
- Мисля, че щом сметките ни са чисти, по-добре е да не те притесняваме повече.
- Не ме притеснявате изобщо - настоя пиратът.
- И въпреки това бихме предпочели да слезем веднага след като стигнем в Кинелус.
- Ами добре, щом настоявате - отговори Главореза Янки с красноречиво свиване на раменете.
- Нека да кажем, че силно те молим за това - доуточни Мишката.
- Вашето желание е заповед за мен. - Той мълча малко. - Пет милиона.
- Пет милиона какво?
- Пет милиона кредита, разбира се.
- Добре. Какво значат тези пет милиона кредита?
- Това е таксата, за да ви сваля от кораба.
- Каза, че не ти дължим нищо.
- Точно така.
- И че сме твои гости.
- Наистина сте ми гости - потвърди той и най-накрая изпразни чашата си с бренди, после я остави върху излъсканата масичка от хром. - Но щом отказвате моето гостоприемство и напускате уюта и сигурността на моя кораб, тогава, разбира се, вече не сте ми гости, нали? - Усмихна се. - Ти знаеш, а и аз знам, че за младата Пенелопа заинтересовани страни биха дали милиони. Иска ми се да играя ролята на ваш домакин, докато цената й продължи да се покачва... Но ако не мога да разчитам на тази потенциална печалба, тогава ще трябва да ви взема поне минималната такса от пет милиона кредита.
Мишката бе вперила мълчаливо поглед в него. Внезапно почувства как ръката на Пенелопа стиска нейната.
- Всичко е наред - обади се малкото момиче.
Жената се обърна към нея.
- Знаеше, че той ще направи това, нали?
- Нуждаехме се от него - продължи детето, без да отговори на въпроса.
- Фактически ние сме пленници на неговия кораб.
- Всичко е наред - повтори Пенелопа. - Поне Ледения не ни настигна.
- Ледения ли? - прекъсна ги Главореза. - Кой е той?
- Много лош човек. Той иска да ме нарани.
- Тогава си направила верен избор, скъпа моя. На мен никога не би ми хрумнало да те нараня или да позволя на някого да го направи.
- Знам.
- Не мога да не съчувствам на дете в твоята ситуация - продължи пиратът, после се замисли за момент. - А и подозирам, че цената ти ще падне, ако те наранят.
Мишката го погледна.
- Значи ще летим из звездния куп Кинелус, докато решиш, че си струва да се разделиш с нея?
- Точно така. Вече съм изпратил дискретни съобщения до няколко заинтересовани страни.
- Те ще взривят кораба ти.
Пиратът се усмихна.
- Не и докато тя е на борда. - Той млъкна. - Но преди да се лиша от удоволствието на вашата компания, изглежда разумно да определим справедлива пазарна цена за малкото момиче. Не можех да направя това, без да информирам всеки, че тя... може да бъде доставена при необходимата цена.
- Освен ако ние първо не ти дадем пет милиона кредита.
- Да. Разумен човек съм и една птичка в ръката струва доста повече от две в храстите. Това прекрасно дете може да хване неизлечима болест, да направи опит за самоубийство или просто да загуби забележителните си способности. Разбира се, не виждам как ще успееш да ми дадеш такава сума, имайки предвид положението, в което се намираш. Но винаги съм готов да призная, че греша.
- Ако играеш на карти или рулетка, мога да ти помогна да спечелиш пет милиона кредита - обади се Пенелопа.
- Съмнявам се, скъпа моя. Всички знаят коя и какво си ти - въздъхна той. - А това ще ни затрудни да намерим доброволци за хазартна игра, докато си на борда.
Пенелопа се намръщи.
- Ти не си по-добър от Краля на залаганията.
- Напротив, много по-добър съм - поправи я той. - Поне в едно нещо. Аз ти осигурявам всякакъв уют. И още нещо - вече ти дадох дума, че никой няма да те нарани физически. Но съм по-добър от Краля на залаганията най-вече защото се уча от грешките на другите.
- За какво говориш? - попита настоятелно Мишката.
- Мисля, че е очевидно. Вие сте тук вместо на Звездната лодка само защото малката Пенелопа така манипулира събитията, че точно аз ви спасих. - Янки впери в поглед в малкото момиче и въпреки че гласът му остана сърдечен, в очите му се появи неочаквана студенина. - Трябва да те предупредя, скъпо мое дете, че ако забележа някаква нередност на борда на кораба си - каквато и да е нередност, ако случайно се спъна и счупя крак или се порежа, докато се бръсна, или ако този тайнствен Леден ни приближи прекалено, тогава ще те поставя в камерата за сън и ще те замразя до момента на приключване на сделката с онзи, който се нуждае най-много от тебе. Замразяването е абсолютно безболезнено, използваме го за пътуване в дълбокия Космос. Подозирам, че когато умът ти спи и метаболизмът ти е забавен, няма да можеш да влияеш на събитията, както направи с Краля на залаганията. - Внезапно Янки се изправи. - Но стига сме говорили за работа. Вие сте мои почетни гости и с нетърпение очаквам да вечеряме заедно. Междувременно - той им се усмихна лъчезарно, докато отиваше към вратата, - моля ви да се настаните удобно. Очаквам да поостанете при мен.
След като той си отиде, Пенелопа и Мишката останаха сами в огромния салон.
- Видя ли всичко това, докато бяхме на Звездната лодка? - попита Мишката.
- Не точно така. Знаех, че ще ни освободи и че няма да ни нарани.
- Но не знаеше, че ще те продаде на онзи, който даде най-много?
- Това няма значение - отговори малкото момиче. - Той ни води в правилната посока, а именно това е важното.
- В правилната посока?
Пенелопа кимна.
- Правилната посока за какво?
- Още не знам - отвърна детето. - Но знам, че е вярната посока. - Тя стисна още по-силно ръката на Мишката. - Не се тревожи. Няма да позволя на никого да те нарани.
Мишката изведнъж разбра, че й вярва, и това я притесни много повече, отколкото фактът, че е в ръцете на Главореза Янки.

19

---

В малкия склад Мишката поведе Пенелопа край беден запас от дрехи и тоалетни принадлежности и още по-малък запас от книги и касети, докато стигнаха до едно кътче, което, ако имаше надпис, той щеше да гласи „Разни".
- Какво търсим? - полюбопитства малкото момиче.
- Ще видиш - отговори с усмивка Мишката.
Тя започна да бърка в купчината, събрала излишните остатъци от набезите, и накрая намери необходимото.
- О, прекрасни са! - възкликна Пенелопа, когато Мишката отстъпи и показа четири изящни кукли с ярки роби и блестящи бижута.
- Мисля, че са от Нова Кения, но може и да греша. Ще попитаме някого.
- Много са големи. Доста по-големи от Дженифър.
- Ами те се направени да стоят на витрини или на друго видно място, а не за игра - поясни Мишката. - Заради това са и толкова вдървени. Предполагам, че са част от колекция. Може би другите са унищожени или са носели истински бижута и екипажът ги е взел.
- Харесват ми огърлиците им - Пенелопа продължи да прокарва пръсти по огърлицата на една от куклите.
- Вероятно всяка от тях представя различна нация или религия.
- А и дрехите им са толкова красиви - продължи детето. После погледът му попадна върху нещо, което се подаваше изпод един малък топ коприна.
- Имаш избор. Можеш да вземеш някоя от тях или, ако искаш, и четирите.
- Искам тази - отговори Пенелопа и измъкна изпод коприната малка парцалена кукла, обвита единствено с парче червен плат.
- Дори не я видях.
- Но аз я видях.
- Не е толкова красива като останалите.
- Знам.
- А защо не ги вземеш всичките?
- Искам само тази - отговори твърдо Пенелопа. - Другите са за големи, а тази е за малки момичета.
- И ти напомня за Дженифър? - попита с усмивка Мишката.
Пенелопа кимна.
- Добре, твоя е. Чудя се къде трябва да платим?
- Не трябва. Сещаш ли се какво каза Янки? Можем да си вземем каквото и да е, безплатно.
- Знам, но ми се иска да намерим управителя или касиера на този склад и да му го обясня, преди да ни застрелят за грабеж.
- Няма да ни направят нищо.
Мишката сви рамене.
- Добре, досега не си сгрешила. - Тя замълча. - Как ще я наречем? Дженифър?
Пенелопа поклати глава.
- Дженифър я няма повече. За тази ми трябва ново име. - Тя се намръщи, гледайки куклата, после вдигна глава към Мишката. - Как е твоето име?
- Мишка.
- Имам предвид истинското ти име.
- О, не е нещо особено. Отървах се от него в момента, в който попаднах на Вътрешната граница.
- И все пак искам да го зная.
Мишката вдигна рамене.
- Мариан - отвърна с нежелание.
- Мариан - повтори замислено Пенелопа. - Мариан.
Тя кимна одобрително.
- Точно така ще я нарека.
- Сигурна ли си?
- Да. По този начин, дори и да не си с мен, Мариан ще ми напомня за теб.
- Какви са тия приказки, че няма да съм с теб? Нали сме екип?
- Но ти ми каза, че понякога се налага да изоставиш човека, когото обичаш, както аз изоставих Дженифър - малкото момиче замълча за миг. - Ти изостави Мерлин. Някой ден може би ще изоставиш и мен.
- Никога - отговори Мишката убедено. Тя обви ръце около Пенелопа. - Аз не обичах Мерлин. А освен това ние съвсем скоро ще се срещнем с него.
- Не мисля така. Няма го в нито един вариант на бъдещето, което виждам.
- Но ти виждаш само малко напред - отбеляза Мишката.
- Понякога мога да виждам и по-надалеч.
- О!
- Не винаги, само понякога.
- По-често, отколкото успяваше преди?
- Да - Пенелопа замълча. - Чудя се защо.
- Предполагам, че това е признак за порастването ти. Вече можеш да бягаш по-бързо, да ядеш повече и да казваш по-дълги думи. Защо тогава да не можеш да виждаш и по-далеч в бъдещето?
Пенелопа вдигна рамене.
- Не знам.
- Това беше риторичен въпрос - рече Мишката с усмивка.
- Не разбирам какво имаш предвид.
- Това е въпрос, на който не е необходимо да се отговаря. - Тя огледа отново другите кукли. - Сигурна ли си, че не искаш нищо друго?
- Всичко, което искам, е Мариан - отговори Пенелопа и притисна куклата до себе си.
Мишката трепна.
- Боже, мразя го това име!
- Името е хубаво и след като ти не го искаш, то трябва да отиде при една хубава кукла.
- Ти си шефът - предаде се Мишката.
- Наистина ли? - попита Пенелопа.
- Ами ти решаваш коя кукла ще вземеш и как ще я наречеш. - Мишката помълча. - А ако Карлос беше тук, вероятно щеше да се опита да ме убеди, че можеш да ръководиш цялата галактика, ако поискаш.
- Това е глупаво.
- Съгласна съм. - Мишката огледа още веднъж малкия склад. - Добре, нека се връщаме в нашата каюта.
- Ти тръгвай, аз ще покажа кораба на Мариан.
- Ще дойда с теб - предложи сама Мишката.
- Не е необходимо. Няма да се изгубя, а Янки е казал на всички, че сме негови гости.
- Нямам нищо против да дойда с теб. Наистина.
- Няма нужда - отвърна твърдо Пенелопа.
- Сигурна ли си, че ще се оправиш? - попита загрижено Мишката.
- Ще се оправя.
Мишката я изгледа втренчено, после вдигна рамене.
- Е, предполагам, че всеки има право на малко време само за себе си - каза тя накрая. - Ще се върна в стаята и може би ще дремна малко.
Мишката прегърна Пенелопа и се отправи към каютата, докато момичето, държейки куклата като че ли е от кристал и може да се счупи всеки момент, тръгна в обратна посока. Мина покрай лечебницата, качи се с асансьор до палубата и сви наляво. Там кипеше оживена дейност, тъй като бе операционното ниво и екипажът си вършеше работата, без да обръща внимание на детето.
Пенелопа също мина устремно по коридора, който водеше към залата за наблюдение, доста голяма стая с около петнадесет видеоекрана, а върху от тях - образ на различна област от Космоса, предадена от външна холокамера. Така можеше да се наблюдава цялото пространство около кораба на разстояние малко повече от парсек във всяка посока.
В средата на стаята стоеше сам стройният мъж, към когото се бе обърнала на Звездната лодка.
- Добър ден - поздрави той, като я забеляза.
- Добър ден - отговори официално тя.
- Това изглежда като нова кукла.
- Казва се Мариан - момичето вдигна куклата към него, за да я види.
- Знаеш ли, така и не те попитах как е твоето име.
- Пенелопа.
- Добре дошла на борда, Пенелопа. Аз се казвам Потьомкин, Миша Потьомкин.
- Звучи като истинско име - рече изненадано момичето.
- Истинско е.
- Мислех, че никой тук не използва истинското си име, освен мен и Мариана, разбира се.
- Именно затова - отговори Потьомкин с усмивка. - Мисля, че така се отличавам от другите.
- Вярно е - съгласи се Пенелопа.
- Е, добре, какво правиш тук съвсем сама?
- Не съм сама. Мариан е с мен.
- Извини ме. Какво правите ти и Мариан тук?
- Аз си говоря с теб, а Мариан разглежда видеоекраните.
Потьомкин се изсмя.
- Нямах това предвид.
Пенелопа продължи да го гледа учтиво в очакване да й обясни думите си.
- Това, което те питам, е защо въобще сте в залата за наблюдение?
- Видях те тук, а всички други са ужасно заети, така че реших да поговоря с теб.
- За какво искаш да си поговорим?
- Ами не знам - Пенелопа се огледа наоколо. Очите й спряха върху екраните и тя ги посочи с пръст. - Как работи това? Имам предвид, че не е прозорец, защото сме в средата на кораба.
- Същото е като холографския екран у вас - обясни Потьомкин. - Имаме камери отвън на кораба и те предават каквото виждат на различните екрани.
- Но не можеш да сменяш каналите.
- Именно затова имаме толкова много екрани - усмихна се той.
- Как оправяте някоя камера, когато се повреди?
- Не я поправяме. Просто я изхвърляме и слагаме нова.
- Ти ли я слагаш?
Потьомкин изглеждаше изненадан.
- Това не е моя работа.
- А каква точно е твоята работа? - попита Пенелопа. - Всички други изглежда, че работят доста усилено, а ти стоиш тук и наблюдаваш екраните. Ти ли предупреждаваш капитана, когато наближаваме метеорен облак?
- Не, корабът го прави автоматично.
- Тогава какво правиш ти?
- Нищо в момента.
- Тогава си просто пътник?
- Не. Аз съм военачалникът.
- Военачалникът?
Той се усмихна.
- При Демокрацията, предполагам, това се нарича военен съветник. Не правя нищо, докато не нападнем някого или някой не нападне нас. И когато това стане, се скъсвам от работа.
- Значи, ако ти кажеш на Главореза Янки да нападне някого, той го прави, а ако му кажеш да не го прави, той не напада?
- Обикновено става така.
- Това те прави доста важен - каза възхитено тя.
- От време на време.
Тя замълча и го изгледа втренчено.
- Какво става, ако му дадеш грешен съвет?
- Тогава губим битката.
- Губите? - повтори тя.
- Умираме.
- А доста ли пари печелиш?
- Не мисля, че това ти влиза в работата, млада госпожице - отвърна Потьомкин.
- Още не - съгласи се Пенелопа.
- Това пък какво значи? - поиска да узнае мъжът.
Пенелопа погледна загрижено към куклата си.
- Мисля, че тя е гладна.
- Може да почака малко - прекъсна я Потьомкин. - Какво искаше да кажеш с това „още не"?
- Ти знаеш за какво говоря - отговори момичето с очи, все още вперени в куклата.
- Кажи ми все пак.
- Някой път можеш да му дадеш грешен съвет.
- Възможно е - призна мъжът. - Никой не е прав през цялото време.
- Аз не греша - рече Пенелопа, без следа от самохвалство.
- Дрън-дрън.
- Много ми е мъчно за тебе, господин Потьомкин - каза искрено тя.
- О? И защо?
- Защото един ден, рано или късно, може би утре, а може би дори тази вечер, Янки ще се сети какво направих в казиното и ще разбере, че аз ще съм по-добър военачалник от теб.
Потьомкин се изсмя дрезгаво.
- Ти не разбираш нищо от военна тактика.
- Но знам всичко за бъдещето - изтъкна тя. - Ако той може да победи в битката, ще знам как. А ако не може, пак ще знам.
Потьомкин впери присвити очи в нея за доста дълго време.
- Ти не ме намери тук случайно, нали? - проговори накрая той.
- Не - призна момичето, - знаех, че си тук.
- И знаеше, че ще си говорим така?
- Да, нещо подобно. Не точно какви думи ще използваме, но знаех, че ще говорим, ако поискам.
- Знаеш ли, че съм убил всички, които са заплашвали да ме изместят от поста ми?
- Не, но ти вярвам. Имаш добри маниери, но не си добър човек.
- Ако реша, че си права, какво те кара да мислиш, че няма да те убия?
- Ти не си добър, но си умен човек - отговори Пенелопа. - Ако ме убиеш, Янки ще се досети защо и ще убие тебе, тъй като си го лишил от човек, който може да му осигури победа във всяка битка.
- Мога да поема този риск - каза зловещо мъжът. - По-добре ще е, вместо отново да стана обикновен член на екипажа.
- Няма нужда да ме убиваш или да губиш поста си.
- Така ли?
- Трябва само да оставиш мен и приятелките ми на някоя планета.
- Приятелките ти?
- Мишката и Мариан - отвърна тя и посочи към куклата.
Потьомкин поклати глава.
- Не мисля, че ми се иска да го направя. Ти струваш няколко милиона кредита, може би и повече. Доколкото знам, Главореза вече се е свързал с някои от хората, които те търсят.
- Толкова ли са важни за тебе парите?
- Те са едно от любимите ми неща.
Тя го погледна в очите.
- В един от вариантите на бъдещето, който виждам, ти ни сваляш на една планета заедно с Янки, ставаш капитан на кораба и вземаш всичките му пари.
- А виждаш ли дали съм жив на следващия ден, след като направя всичко това? - попита саркастично той.
Тя поклати глава.
- Не мога да видя бъдещето ти, след като те напусна - тя замълча. - Но виждам много варианти на бъдещето, в които аз ставам военачалник и още повече, в които Янки те убива, защото си ме наранил.
- А виждаш ли бъдеще, в което нещата си остават така, както са сега, а тебе те продаваме на онзи, който предложи най-високата цена?
- Не.
- Защо не?
- Защото не ги търся.
- Ами по-добре започни да ги търсиш. Защото така ще стане.
- Не съм съгласна - отвърна сериозно Пенелопа. - Много скоро Янки ще реши, че аз ще бъда по-добър военачалник от тебе... Много преди да имате шанс да ме продадете. - После погледна отново към куклата си. - Вече наистина трябва да отида да я нахраня - извини се тя и тръгна към вратата, през която беше влязла.
Потьомкин я наблюдаваше как върви и точно преди тя да изчезне в коридора, й извика:
- Не че повярвах на всичко това, но ако го допусна поне за миг - на коя планета мислиш, че ще те сваля?
Тя се върна в стаята и спря пред видеоекраните, в които се бе взирала от самото начало. Впери поглед напрегнато за момент, после посочи една жълта звезда.
- Има единайсет планети, които обикалят около тази звезда. Искаме да ни свалиш на четвъртата.
- Била ли си там преди?
- Не.
- Тогава защо избра точно нея?
Тя му се усмихна.
- Много е красива.
- Изглежда като всяка друга звезда от клас G в звездния куп. - Той я изгледа продължително. - Сигурна ли си, че нямаш никакви приятели там?
- Сигурна съм.
- Но ще си намериш няколко?
- Един може би.
- Само един? - попита невярващо той.
- Понякога един е достатъчен - отговори Пенелопа. Тя отново прегърна куклата. - Наистина трябва да тръгвам или Мариан ще ми се разсърди.
Тя напусна стаята под мълчаливия поглед на Потьомкин и няколко минути по-късно се озова в тяхната просторна каюта. Мишката, която дремеше върху леглото, се изправи рязко при отварянето на вратата.
- Съжалявам - обади се Пенелопа. - Не исках да те будя.
- Няма нищо - отвърна Мишката и се отпусна обратно върху сатенения чаршаф. - Ако не ме бе събудила, довечера нямаше да мога да заспя.
- В Космоса винаги е нощ - изтъкна Пенелопа.
- Това е военен кораб. Използва стандартното галактическо време. - Мишката разтърка очи. - Как се разбирате с Мариан?
- Трябват й нови дрехи. Не може да се разхожда само в парче от одеяло.
- Тогава ще й направим няколко.
- Можем ли? - попита нетърпеливо малкото момиче.
- Защо не? - Мишката огледа стаята. - Знаеш ли, ако можехме да намерим някое парче от материята, която са използвали за нашите мебели, ще я облечем по-добре от всеки друг на този кораб.
- Ще бъде чудесно - съгласи се Пенелопа.
- На Мариан хареса ли й обиколката из кораба?
- Не мисля, че тук й харесва.
- Съжалявам да го чуя, защото ще й се наложи да остане тук за известно време.
- А може би не - възрази малкото момиче.
Мишката я изгледа.
- О?
- Има една доста красива планета наблизо - продължи Пенелопа. - Мисля, че там Мариан ще бъде много по-щастлива.
- И кой според теб ще позволи на Мариан да слезе на тази хубава планета? - попита внимателно Мишката.
- О, не знам. Някой.
- Някой като Главореза Янки ли? - настоя Мишката.
Момичето поклати глава.
- Не, не мисля така.
- Знам, че изглежда приятен, Пенелопа, но той е много опасен човек.
- Няма да ти стори нищо, ти си единствената ми приятелка. - Внезапно тя си спомни за Мариан. - Е, поне най-добрата ми приятелка. Никога няма да позволя на никого да те нарани.
Мишката се усмихна мрачно.
- Би трябвало аз да се грижа за тебе.
- Съжалявам - рече объркано Пенелопа.- Не исках да прозвучи покровителствено. Не и към теб.
Мишката стана, прекоси разстоянието, което ги разделяше, и я прегърна топло.
- Не се държиш покровителствено, Пенелопа. Ти си загрижена и това е много мило. Но не искам да се излагаш на опасност. Имаш невероятна дарба, но все още си малко момиче и не можеш да разбереш на какво са способни тези хора, ако ги ядосаш.
- Да, знам. Мога да видя какви са - тя посочи слепоочието си. - Тук.
- Тогава знаеш, че не бива да ги ядосваш.
- Но ние трябва да стигнем до онази планета.
- Какво толкова има на тази планета?
Пенелопа вдигна рамене.
- Все още не знам.
- Но си сигурна, че ще стигнем там? - настоя Мишката.
Малкото момиче кимна.
- Да.
- Кога мислиш, че ще разбереш защо?
- Скоро - каза убедено Пенелопа. - Много скоро.
После тя си спомни за Мариан и докато Мишката я наблюдаваше смутено, прекара следващите пет минути в почистване и преобличане на куклата си. По всичко изглеждаше, че е само едно малко русо момиче без никакви грижи, а не най-ценната пленничка на борда на най-мощния пиратски кораб в звездния куп Кинелус.