Жителите на Зимбабве, бели и черни, понякога разказват една
притча край лагерния огън в края на деня.
Имало едно време скорпион, който искал да премине през река.
Видял крокодил да се носи по течението на няколко крачки от
брега и помолил да го пренесе през реката на гърба си.
А, не твърдо отсякъл крокодилът. Знам те аз. Стигнем ли
средата на реката, ти ще ме ужилиш и ще умра.
И защо да го правя? изсмял се скорпионът. Ако те ужиля
и умреш, аз ще се удавя.
Крокодилът размислил малко върху отговора и се съгласил да го
пренесе на другия бряг. Когато стигнали по средата на реката,
скорпионът го ужилил.
Смъртоносно отровен, едва поемайки дъх, крокодилът изхриптял:
Защо го направи?
Скорпионът помислил и миг преди да се удави, отговорил:
Защото сме в Африка.
Упражних правото си на автор и ви разказах анекдота, само защото
е забавен. Очевидно няма нищо общо с този роман, който е за
митичния свят на Каримон, а не за истинския народ на Зимбабве.
Майк Резник
