Денят е гореш. Вода да оставиш на слънцето, ще заври, както
се казва. Минувачи почти не се виждат. Ако някой все пак минеше
по улицата, гонен от неотложна работа, бързаше. Създаваше
се впечатление, че малкото родопско градче е пусто, изпаднало
в някакъв летаргичен сън.
Но ето че по улицата се задават две момичета. Роклите им са
от тънка материя, до над коленете, с почти голи гърбове, придържани
с много тесни презрамки. Тънките метални токчета на позлатените
им ориенталски чехли, равномерно потракват по плочника и на
човек му се струва, че някъде зидарска тесла набива гвоздеи.
Когато те отминават, на улицата се появява, влачейки уморено
крака, обути в гумени цървули на босо, превит, невзрачен родопчанин.
В тая горещина той е облякъл вълнени потури и елече над ризата.
В ръката си стиска вехто калпаче. Спира до каменен зид. Опипва
с ръце горещите камъни и цъка с език.
– Ц-ц-ц-ц! Хляб да търниш отгоре им, ще се опече, пък аз …
- разкопчава елечето.
По немладото му набръчкано лице са избили капки пот. Той не
им обръща внимание, а се заглежда след момичетата, които са
стигнали до двоха на единствения ресторант на това градче.
Преди да влязат вътре, те се обръщат и гледат към следващият
ги човек и кой знае защо се усмихват.
Когато след малко на тяхното място застава родопчанина, той
оглежда с почуда фасадата, дълго чете табелата, олющена и
избеляла от времето, пристъпва от крак на крак, сякаш обмисля
дали да влезе. Но преди да направи това, се навежда и дълго
се взира през стъклата. Изправя се, почесва се по главата
и натиска дръжката на вратата.
Посреща го познат кръчмарски шум. Той се пооглежда къде да
седне - маси имаше свободни и той се опъти към една, близо
до масата на момичетата. Те вече се хранеха, но това не им
попречи да го огледат и да се засмеят пак. Той също ги изгледа,
нещо подобие на усмивка разтегна устните му и после се огледа
с любопитен поглед наоколо. Разбра, че са го видели келнерите
и се приготви да чака. Но мина доста време, а при него никой
не идваше. Въпреки, че имаше свободни от тях. Стана неспокоен
и когато край него мина един от тях с табла, пълна с празни
чини, човекът го попита:
– Ей, бате! Да на мене, ба!
Но келнерът не се спря, не се обърна.
– Ей, бате, ща даваш ли и на мене да ям, ба? - повика той
след друг келнер, но и този не спря.
Момчетата пак се засмяха, но човекът ги погледна тъй, че смехът
им секна. Добродушието в погледа му беше изчезнало.
– Ей, другарю! Ша даваш ли на мене е(на чорба?! Млого гладен,
ба?!!
Келнерът, към когото се обърна, го изгледа за миг, видя голямата
молба в очите му и се върна към шубера. Скоро му поднесе желаната
чорба и парче хляб.
Родопчанинът разбърка с лъжица супата, кусна я и се намръщи.
Наведе се, помириса я и сви с отвращение ноздри. Огледа се
- келнерът, който му донесе супата, беше далече и обърнат
с гръб. Но човекът не го изпусна от погледа си и когато мина
край него отново, той се провикна:
– Тя мирише бе, бате!
– Хм, миришела!? … Яж там, яж!!… - сряза го келнерът. - У
вас сигурно по-хубава ядеш…
– Не тъй бе, бате! Ти ко си мислиш… Ка(т съм помак, не съм
ахмак да ям таа помия. Ща даваш друга манжа! - но сега гласът
му имаше много твърдост.
Келнерът спря учуден поглед на него - като че ли това лице
му се стори познато… и в гласът му като, че ли имаше нещо…
нещо познато… Чувал го беше този глас… Но косата му бе разрошена,
мустаците му посивели и остри, сякаш стояха като залепени
под носа му… Не, като че ли не го е виждал друг път… Кой знае
от кое село е… Но преди да се обърне, пак срещна очите му.
Тия весели пламъчета в тях ги беше виждал и друг път…
– Е, келнер… Ще ми донесеш ли най-сетне нещо, та да се нахраня
като хората. Само, че по-бързо! Чака ме работа…
Момчета избухнаха в невъздържан смях и изръкопляскаха.
– Браво, колега, браво!! Великолепно беше изиграно!!!
Чак сега келнерът, пък и колегите му, познаха в този невзрачен
човечец, един от любимите си киноактьори. Те снимаха филм
в градчето и всичките се хранеха в техния ресторант… Но днеска
тия… тия дойдоха по-рано и… и отделно…
Един миг стоя унесен в мислите си и след това забърза да изпълни
приготвената поръчка.
Готвачите знаеха на актьора, но не и на помака.
